Мери Кларк - Дневникът на един убиец

Пилешката супа действаше успокояващо на психиката, а и момента, призна Емили пред себе си, нейната определено се нуждаеше от помощ.

Отиде в кухнята и спусна щорите – нямаше настроение за мрачната гледка в задния двор. Ръцете ѝ действаха сякаш самостоятелно: стържеха моркови, режеха целина и лук, посягаха за подправки. Когато запали пламъка под тенджерата, вече бе взела решение.

Постъпи глупаво, като не съобщи на полицията в Олбани за снощната случка. Редно беше да знаят.

Защо не им каза?

Сама отговори на въпроса си: защото не желаеше да повярва, че отново се започва. Откакто снощи видя пъхнатата под вратата снимка, криеше глава в пясъка.

Знаеше как трябва да постъпи. Детектив Уолш отнесе торбата с книгите в кухнята. Тя я взе, отиде в кабинета и я постави до дивана пред удобния фотьойл. Взе портативния телефон от бюрото и се настани на дивана.

Първо позвъни на детектив Марти Броски в Олбани. Именно той залови Нед Кохлър, докато се навърташе около къщата ѝ. Думите ѝ предизвикаха нещо средно между смайване и загриженост у Броски.

– Ако ме питаш, някой направо копира действията му. Може би приятел на Кохлър подхваща нещата оттам, откъдето той ги изостави. Ще се занимаем със случая, Емили. Радвам се, че си се обадила на местната полиция. Слушай! Хрумна ми нещо: лично ще им позвъня, за да ги предупредя колко сериозен е проблемът. Тъкмо ще ги информирам какво се е случило дотук.

После се обади на Ерик Бейли. Минаваше пет, но той още беше в офиса и страшно се зарадва да я чуе.

– Олбани не е същото място, след като го напусна – увери я сериозно.

Усмихна се, като чу познатите загрижени нотки в гласа му. Дори с милионите си долари Ерик никога няма да се промени, помисли си тя. Стеснителен, с вид на загубено момченце, но гений.

– И ти ми липсваш – сподели тя. И продължи: – Искам да те помоля за услуга.

– Става. Каквото кажеш, смятай го за изпълнено.

– Ерик, камерата, която монтира пред къщата ми, помогна на полицията да залови Нед Кохлър. Предложи да поставиш такава и в Спринг Лейк. Сега искам да го направиш. Ще изпратиш ли някого да свърши тази работа?

– Ще дойда лично. И без това искам да те видя. През следващите няколко дни съм доста зает. Понеделник добре ли е?

Представяше си го как бърчи чело, докато пръстите му си играят с някоя дрънкулка върху бюрото. Когато преуспя, смени сините джинси и тениски със скъпи дрехи. Тя мразеше шегите, които хората си разменяха по негов адрес зад гърба му, и подмятанията, че продължава да изглежда недодялано. Горкият.

– Понеделник е идеално.

– Как вървят нещата с къщата?

– Интересно. Ще ти разкажа всичко в понеделник.

Емили остави телефона и се захвана с книгите.

Следващите три часа прекара сгушена във фотьойла, потънала в четивото, подбрано ѝ от Уилкокс. Добре се беше потрудил, прецени тя. Озова се в епоха с карети, теглени от коне, газени лампи и величествени летни вили.

Като знаеше колко плати току-що за новия си дом, направо се разсмя от информацията, че три хиляди долара били минимумът, за да се построи къща.

С интерес прочете за президента на Здравния клуб през 1893 г., който протестирал срещу практиката боклукът да се изхвърля в океана, "защото замърсява водите, а отпадъците постоянно се връщат по плажовете". Убеди се, че някои неща просто никога не се променят.

Имаше и книга с доста снимки, включително и една от неделен училищен пикник през 1890. В списъка на децата фигурираше и Катерин Шапли.

Сестрата на Маделин. "Моята прапрабаба – помисли си Кмили. – Ще ми се да можех да я разпозная." В морето от лица бе невъзможно да оприличи някое с малкото семейни фотографии, оцелели след пожара в гаража.

В осем часа пак отиде в кухнята и приключи с приготвянето на вечерята. Отново разтвори пред себе си на масата книга. Тази нарочно не я разлисти досега, защото ѝ се стори най-интересна. "Размисли върху моминството" гласеше заглавието; публикувана бе през 1938. В края на 80-те и началото на 90-те години на по-миналия век авторката Филис Гейтс бе прекарала няколко лета в Спринг Лейк.

Добре написаната книга представляваше живо описание на социалния живот по онова време. Пикници и забави, бляскави приеми в хотел "Монмаут", къпане в океана, яздене, каране на велосипед – всичко беше описано. Но най-силно заинтригуваха Емили извадките от дневника на Филис Гейтс, роден през онези години.

Емили беше приключила с вечерята. Очите ѝ пламтяха от умора и вече се готвеше да затвори книгата и да си ляга. Някак неволно обърна страницата и в откъс от дневника ѝ се мярна името на Маделин Шапли.