Мери Кларк - Дневникът на един убиец

18 юни 1891. Днес следобед бяхме на празничен обяд в дома на семейство Шапли. Поводът – деветнадесетия рожден ден на Маделин. Дванадесет маси, красиво украсени с цветя от градината, бяха поставени на моравата. Седях на една маса с Маделин, заедно с Дъглъс Картър, който е страшно влюбен в нея. Ние често се шегуваме с нея за отношението му.

По-късно през 1891 авторката пишеше:

Току-що бяхме зазимили къщурката и се върнахме във Филаделфия, когато узнахме за изчезването на Маделин. Всички страшно се натъжихме. Мама бързо се върна в Спринг Лейк, за да изкаже съболезнования. Намерила семейството, потопено в скръб. Бащата на Маделин ѝ доверил, че заради здравето на съпругата си възнамерява да премести семейството от района.

За пореден път Емили се готвеше да затвори книгата, но този път вписване от октомври 1893 г. задържа погледа ѝ.

Дъглъс Картър се самоуби. През онзи трагичен ден изпуснал ранния влак от Ню Йорк и се наложило да изчака късния. Обсебила го маниакалната идея, че ако се е прибрал по-рано, щял да я спаси.

Мама намира за голяма грешка, че родителите на Дъглъс не са се преместили – те живеят точно срещу къщата на Шапли. Според нея Дъглъс вероятно не би изпаднал чак в толкова дълбока меланхолия, ако не е седял с часове, вторачен във верандата на семейство Шапли.

Емили остави книгата. Знаеше, че Дъглъс Картър се е самоубил, помисли си тя, но не знаеше , че е живял точно през улицата.

"Ще ми се да науча още за него – рече си тя. – Питам се доколко е достоверно, че наистина е изпуснал ранния влак?"

След въпроса на репортерката от "Нашънъл дейли" към прокурора: "Смятате ли, че убиецът на Марта се е преродил?" плъзнаха слухове.

В четвъртък следобед телефонът на доктор Лилиан Мадън не спря да звъни. В петък Джоан Ходжес, секретарката ѝ, повтори безброй пъти със суховат тон фраза, която сама измисли: "Доктор Мадън не намира за подходящо да обсъжда темата за прераждането във връзка със случая в Спринг Лейк."

В петък по обяд самата Джоан Ходжес се впусна без всякакви задръжки да обсъжда въпроса с шефката си.

– Доктор Мадън, виж какво пишат вестниците. На всичкото отгоре са прави. Не е никакво съвпадение, че Марта Лорънс и Маделин Шапли са изчезнали на 7 септември. И знаеш ли най-новото?

Прави пауза, за да постигне драматичен ефект, помисли си Лилиан кисело.

– На 5 август 1893 г. Летисия Грег... Докторе, слушай ме: "не се прибрала вкъщи"! – Очите на Джоан се разшириха. – Едно момиче – Карла Харпър – прекарало уикенда в хотел "Уорън" преди две години, а после изчезнала безследно. Четох за нея навремето. Напуснала "Уорън" и се качила на колата си. Някаква жена се кълне, че я е зърнала близо до Филаделфия. Натам отивала. Живеела в Роузмонт, на Главната улица. А сега, според "Ню Йорк поуст", свидетелката се отмята от показанията си.

В този момент очите на Джоан, още по-ококорени и настойчиви, се впиха в Лилиан Мадън.

– Докторе, според мен Карла Харпър въобще не е напускала Спринг Лейк. Мисля – а очевидно и доста хора са на същото мнение, – че около 1890 в Спринг Лейк е имало сериен убиец и той се е преродил.

– Пълни глупости – сряза я Лилиан Мадън. – Прераждането е форма на духовно израстване. Сега серийният убиец от 1890 г. ще плаща за греховете си, няма да ги повтаря.

С решителни крачки Лилиан Мадън влезе в кабинета си и затвори вратата. Зрялата ѝ фигура издаваше неодобрение към тона на току-що проведения разговор. Седна облакътена на бюрото със затворени очи и разтърка слепоочията си.

Скоро ще започнат да клонират човешки същества, помисли си тя. Всички ние, от медицинската сфера, сме наясно с това. Онези от нас, които вярват в прераждането, вярват също, че болката, изпитана в друг живот, може да се отрази на сегашния ни. А злото ? Възможно ли е някой съзнателно или несъзнателно да повтаря злините, които е извършил преди век?

Какво я терзаеше? Какъв спомен се мъчеше да изплува в съзнанието ѝ?

Лилиан се запита дали да не отложи лекцията си тази вечер. Не, няма да е честно спрямо студентите, прецени тя. За десет години нито веднъж не бе пропускала лекция в курса по връщане във времето, който провеждаше всяка пролет в Монмаутския колеж.

Тридесет студенти се бяха записали за курса. Колежът позволяваше да се продават още десет билета за определена лекция на заинтересувани от темата. Да не би някой репортер да е звънял, за да разбере има ли свободни билети за тази вечер?