Ю Несбьо - Хлебарките

— Сигурно ме бива. Проблемът само е, че решенията невинаги се оказват правилни.

Льокен пак се засмя по специфичния си начин. Напомняше на Хари за смеха на стар приятел. Беше го погребал в Сидни, но той редовно му устройваше нощни посещения.

— В такъв случай си приличаме. Никога през живота си не съм посягал на дете. Мечтал съм за това, фантазирал съм си и съм плакал, но не съм го правил. Представяш ли си?

Хари преглътна. В него бушуваха противоречиви чувства.

— Не знам на колко години съм бил първия път, когато пастрокът ми ме изнасили, но едва ли съм имал повече от пет. На тринайсет забих брадва в бедрото му. Улучих главна артерия, той изпадна в шок и замалко да пукне. Прескочи трапа, остана обаче прикован в инвалидна количка. За пред хората представи травмата като инцидент: брадвата се отплеснала от ръката му, докато цепел дърва. Сигурно е сметнал, че сме квит.

Льокен вдигна чашата и огледа критично кехлибарената течност.

— Навярно ще ти се стори колосален парадокс: при деца, станали жертва на сексуално насилие, статистическата вероятност да се превърнат в сексуални насилници е най-голяма.

Хари направи гримаса.

— Вярно е. Педофилите често знаят точно какво страдание нанасят на децата. Мнозина от тях са преживели на собствен гръб страха, объркването, чувството за вина. Впрочем знаеш ли, че редица психолози прокарват паралел между сексуалната възбуда и влечението към смъртта?

Хари поклати глава. Льокен изгълта питието си.

— На същия принцип като при ухапването от вампир. Мислиш се за мъртъв, а се събуждаш, самият ти вече вампирясал. Безсмъртен и с неутолима жажда за кръв.

— И с вечно влечение към смъртта?

— Именно.

— Какво те прави различен?

— Всички сме различни, Хуле. — Льокен си напълни лулата и я остави върху масата.

Беше си съблякъл черния пуловер с висока яка и по голите му гърди лъщеше пот. Беше жилест, добре сложен, но отпуснатата кожа и залинелите мускули издаваха, че остарява и навярно един ден все пак ще умре.

— В офицерската столова във Вардьо намериха списание с детски порноснимки в шкафчето ми. Получих нареждане да се явя пред командира на базата. Явно съм извадил късмет; не ме докладваха в полицията, защото нямаха основания да ме подозират в друго, освен че обичам да гледам снимки. Затова и досието ми остана чисто. В него вписаха само молбата ми за напускане на военновъздушните сили. Благодарение на разузнавателната ми дейност се свързах с Бюрото за стратегически операции, предшественика на ЦРУ. Изпратиха ме на обучение в Щатите, а после — в Корея под прикритието, че работя за норвежка полева болница.

— За кого всъщност работиш сега?

Льокен сви рамене. С други думи — няма никакво значение.

— Не се ли срамуваш?

— Срамувам се, разбира се — усмихна се вяло Льокен. — Всеки ден. Изпитвам тази слабост.

— Тогава защо ми споделяш всичко това?

— Ами, първо, защото съм твърде стар, за да се крия. Второ, защото с признанията си компрометирам само себе си. И трето, защото срамът ми е по-скоро на емоционална, отколкото на рационална основа.

Единият ъгъл на устата му се повдигна в саркастична усмивка.

— Навремето се бях абонирал за „Архиви на сексуалното поведение“, за да следя дали някой учен е успял да определи какъв точно вид чудовище съм аз. По-скоро от любопитство, отколкото от срам. Прочетох статия за монах педофил в Швейцария. Никога не бил извършвал блудство, но в текста се разказваше как се заключил в една стая и се наливал с рибено масло с парчета стъкло. Така и не я дочетох. Предпочитам да се възприемам като продукт на детството си и на средата, в която съм израснал, но все пак и като човек с морал. Намирам сили да съм в хармония със себе си, Хуле.

— Но как хем си с педофилски наклонности, хем се занимаваш с професионално заснемане на детска проституция? Нали тези неща те възбуждат?

Льокен заби замислен поглед в масата.

— Някога фантазирал ли си как изнасилваш жена, Хуле? Не ми отговаряй. Случвало ти се е, сигурен съм. Това обаче не означава желание да извършиш изнасилване, нали? Не те прави и негоден да разследваш изнасилвания. Макар да разбираш факта, че един мъж може да изгуби самоконтрол, си наясно със същността на деянието. То е грешно. Противозаконно е. Извергът трябва да си плати.

Третата чаша беше гаврътната на екс. Нивото на уискито спадна до етикета на бутилката.

— Съжалявам, Льокен, но обяснението ти не ми се струва никак убедително — поклати глава Хари. — Купуваш детско порно, значи си част от тази индустрия. Без такива като теб изобщо не би имало пазар за тази перверзия.