Ю Несбьо - Хлебарките

Отново я сънува. Развяваше червената си коса със спокоен, безметежен поглед. Хари очакваше дежурната развръзка: да види как от устата и очните ѝ ябълки избуяват водорасли, но този път не стана така.

— Йенс е.

Хари се събуди и установи, че е вдигнал слушалката в просъница.

— Йенс? — Учуди се защо изведнъж бе получил сърцебиене. — Нещо си започнал да добиваш лошия навик да звъниш все в неудобно време.

— Извинявай, Хари, но ситуацията е критична. Рюна изчезна.

Хари мигом се отърси от съня.

— Хилде не е на себе си. Рюна обещала да се прибере за вечеря, а вече е три след полунощ. Обадих се в полицията. Изпратиха съобщение до всичките си патрули, но искам да помоля и теб за помощ.

— Каква помощ?

— Знам ли? Ще наминеш ли? Полудявам. Хилде се скъсва от рев.

Хари си представи сцената. Не изпитваше желание да присъства на живо.

— Виж, Йенс, през нощта няма какво да направя. Дай ѝ един диазепам, ако не е твърде пияна, и се обади на всички приятелки на Рюна.

— И от полицията ме посъветваха същото. Хилде твърде, че Рюна няма приятелки.

— По дяволите!

— Какво?

Хари се надигна и седна. Така или иначе, вече не се надяваше да го хване сън.

— Прощавай. След час съм при вас.

— Благодаря, Хари.

Хилде Молнес определено белне твърде пияна, за да пие диазепам. В интерес на истината не бе в състояние да поеме нищо повече — освен вероятно още алкохол.

Йенс изобщо не забелязваше състоянието ѝ. Тичаше като подгонен заек до кухнята и обратно и носеше вода за алкохола и лед.

Хари седеше на дивана и полуразсеяно слушаше ломотенето ѝ.

— Според нея се е случило нещо ужасно — изтълкува приказките ѝ Йенс.

— Обясни ѝ, че в повече от осемдесет процента от всички подобни случаи изчезналият се прибира у дома жив и здрав — поръча Хари, все едно се налагаше думите му да бъдат преведени на нейния пиянски език.

— Вече ѝ го казах. Но тя смята, че нещо лошо е сполетяло Рюна. Усещала го инстинктивно.

— Я стига глупости!

Йенс седеше на ръба на стола и кършеше ръце. Изглеждаше напълно неспособен да предприеме каквото и да било и гледаше Хари почти умолително:

— Напоследък често се случваше двете с Рюна да се сдърпат. Та си мислех…

— … дали Рюна не е отпрашила, без да остави бележка, за да накаже майка си? Не е невъзможно.

Хилде Молнес се закашля и се размърда. Надигна бутилката с джин. Тоникът беше свършил.

— Понякога изпада в такова състояние — обясни Йенс, сякаш нея я нямаше в стаята.

Всъщност Хилде кажи-речи не беше там, установи Хари. Захърка с отворена уста. Йенс ѝ хвърли един поглед.

— Когато се запознахме, твърдеше, че пиела тоник като профилактика против малария. Съдържа хинин, нали знаеш. Но тоникът бил толкова прозаичен на вкус без джин — той се усмихна бледо и вдигна за пореден път телефонната слушалка, за да провери дали се чува сигнал „свободно“. — В случай че…

— Разбирам — увери го Хари.

Седнаха на терасата и се заслушаха в града. През боботенето на автомобилният трафик достигаше ожесточено стържене на къртачи.

— Модерната нова магистрала. В момента работят денонощно. Ще мине през квартала ей там — посочи Йенс.

— Някакъв норвежец бил намесен в проекта. Уве Клипра. Говори ли ти нещо? — Хари изгледа Йенс с крайчеца на окото си.

— Уве Клипра, да. Говори ми, и още как. Нашата фирма е главният му валутен посредник. Съветвал съм го за куп валутни сделки.

— Сериозно? Знаеш ли с какво се занимава понастоящем?

— Как само се изразяваш… „занимава се“… Изкупи сума фирми.

— Какви фирми?

— Предимно дребни предприемачески. С придобиването на поддоставчици разширява инвестиционния си ресурс, за да обсеби по-голям дял от изграждането на BERTS.

— Това разумна стратегия ли е?

Йенс се оживи, видимо облекчен от промяната на темата.

— Стига да разполага с капитал, за да финансира закупените фирми — да. И стига те да не фалират, преди да им възложат поръчките.

— Позната ли ти е компания на име „Пуридел“?

— Да — засмя се Йенс. — По поръчка на Клипра съставихме анализ на тази фирма и му препоръчахме да я купи. Въпросът по-скоро е ти откъде си чувал за нея.

— Препоръката ви не се е оказала особено далновидна, а?

— Така е… — Йенс помръкна.

— Вчера накарах колегите да проверят и се оказа, че „Пуридел“ е обявила фалит.

— Прав си, но какъв интерес имаш ти да се ровиш в делата на „Пуридел“?

— Да го кажем така: повече ме интересуват делата на Клипра. Ти имаш известна представа с какви средства разполага. Колко тежко ще му се отрази този фалит?