Ю Несбьо - Хлебарките

— Допускаш ли беглец, човек, изпаднал до аутсайдер в обществото, да се поддаде на скрупули и да не използва всевъзможни средства, за да си пробие път, още повече че въпросните средства са така или иначе общоприети? Над трийсет години Клипра се подвизава в една от най-корумпираните сфери, и то в страна с ширеща се корупция. Чувал ли си парчето „Не съм по-различен от другите: когато вали, и аз се мокря“?

Йенс поклати глава.

— Говоря за следното: подобно на всеки бизнесмен и Клипра играе по тарикатските правила на бизнесмените. Те само внимават да не си изцапат ръцете. Имат си хора да им вършат мръсната работа. На бас, че Клипра дори не знае от какво е умрял Джим Лав.

Хари дръпна силно от цигарата. Не му се услади, колкото беше очаквал.

— Разбирам — промърмори накрая Йенс. — Но за фалита на „Пуридел“ е налице конкретно обяснение и недоумявам защо Клипра би стоварил вината върху мен. Купихме компанията от мултинационален концерн, без да е хеджиран валутният риск, защото приходите от дъщерните фирми постъпваха в долари и компанията изплащаше дълговете си също в долари.

— Казано по-просто?

— Накратко, когато компанията се откъсна от концерна и премина в ръцете на Клипра, доларът отбеляза гигантски скок. Обезценяването на тайландския бат беше бомба със закъснител. Поисках от Клипра незабавно да пусне в продажба фючърси 20 20 Фючърс — договор за покупка и продажба на чуждестранна валута в определено време в бъдеще и на предварително фиксирана цена. — Б.пр. , но той предпочете да изчака, защото според него прогнозите за скока на долара били силно преувеличени. При нормални колебания на валутните котировки може да се каже, че пое сериозен риск. При тогавашната обстановка обаче рискът се оказа направо пагубен. В рамките на три седмици батът се обезцени с петдесет процента спрямо долара и съответно дълговете на компанията набъбнаха двойно. Компанията фалира не за три седмици, а за три дни !

При възклицанието на Йенс Хилде Молнес подскочи и промърмори нещо в просъница. Той я погледна обезпокоен и изчака тя да се обърне настрани и пак да захърка.

— Три дни! — повтори шепнешком той и показа с палец и показалец колко кратко е това време.

— И ти смяташ, че Клипра няма логични основания да вини теб?

Йенс кимна. Хари изгаси цигарата си, оказа се пълно фиаско.

— Макар и да познавам Клипра само задочно, неговият начин на разсъждение, струва ми се, не следва общоприетата логика. Не подценявай ирационалния елемент в човешката природа, Йенс.

— Какво имаш предвид?

— Когато забиваш гвоздей и си удариш палеца, кое запращаш в стената?

— Чука?

— Чука ами. Как се чувстваш в ролята на чука, Йенс Бреке?

В пет и половина Хари звънна в управлението и след като три пъти го прехвърляха на нов човек, най-накрая попадна на полицай с приемлив английски. Той му съобщи, че от изчезналата няма ни вест, ни кост.

— Ще се появи — изрази надежда той.

— Със сигурност. Навярно си лежи в някой хотел и ще се обади след закуска.

— Моля?

— Навярно… няма значение. Благодаря за съдействието.

Йенс го изпрати до стълбите. Хари вдигна очи към небето. Нощта избледняваше.

— Когато всичко това свърши, съм намислил да те питам нещо. — Йенс си пое дъх и се усмихна безпомощно. — Хилде се съгласи да се омъжи за мен. Трябва ми кум.

Едва след няколко секунди Хари загря какво искат от него. От смайване загуби дар слово.

Йенс оглеждаше върховете на обувките си.

— Знам, звучи странно да се оженим толкова скоро след смъртта на съпруга ѝ, но си имаме причини.

— Сигурно, обаче аз…

— Познаваш ме едва отскоро? Така е, Хари, но ако не беше ти, сега нямаше да съм на свобода — вдигна глава и се усмихна. — Поне си помисли.

Хари спря такси по улицата. Над покривите на изток просветляваше. Мислеше, че смогът се разпръсква през нощта, но явно просто се спотайваше между сградите, за да подремне, а сега се вдигаше заедно със слънцето и рисуваше величествен ален изгрев. Поеха по Силом Роуд. Пилоните за магистралата хвърляха продълговати безмълвни сенки върху напръскания сякаш с кръв асфалт. Сенки като от спящи динозаври.

Хари седеше на леглото и се взираше в нощното шкафче. Чак сега му дойде на ума, че писмото от Рюна може да съдържа информация къде е заминала. Рязко дръпна чекмеджето, извади второто писмо и го отвори с ключа за апартамента. Навярно заради еднаквите пликове беше приел по презумпция, че и двете писма са от Рюна. Това писмо обаче се оказа набрано на компютър и разпечатано на лазерен принтер. Посланието беше кратко и стегнато: