Ю Несбьо: Ловци на глави

Сблъсъкът между две превозни средства се подчинява на елементарни физични закони. Всичко е оставено на случайността, но всички случайности могат да се обяснят с уравнението: силата, умножена по времето, е равна на многократната промяна на скоростта. Ако в това уравнение заместим променливите със случайностите като стойности, ще получим повествование просто, достоверно и безпощадно. То ще разкаже например какво се случва, когато натоварен автовоз с тегло двайсет и пет тона се сблъска със скорост осемдесет километра в час с лек автомобил с тегло хиляда и осемстотин килограма, който се движи със същата скорост. В зависимост от конкретния случай — от точката на сблъсъка, от устройството на каросерията, от ъгъла между двете превозни средства — съществуват безброй варианти как ще протече повествованието, ала всички те имат нещо общо: до един са с трагичен изход. За лекия автомобил.

В необикновената тишина чувам повея на вятъра в дърветата и течението на реката. Ръката ми е изтръпнала, вися надолу с главата, притиснат в плът и стомана. Над мен, от пода, капе кръв и бензин. Под мен, върху автомобилния покрив с шахматна шарка, има ножичка за маникюр, отрязана ръка, двама мъртъвци и отворена козметична чантичка или както е модерно да се нарича, „бютибег“. На света вече няма красота, има „бюти“. Бялата царица е покосена, аз съм убиец, а тук вътре никой не диша. И аз съм притаил дъх. Затова ще умра съвсем скоро. Ще склопя очи и ще се предам. Усещането да се предадеш е приятно. Не искам да чакам повече. Точно затова трябва възможно най-бързо да разкажа този разказ, този вариант, тази история за ъгъла, под който са разположени телата едно спрямо друго.

Кандидатът беше изгубил ума и дума от страх.

Беше се снабдил с нужната екипировка от магазин „Гюнар Йойе“: сив костюм на Ерменеджилдо Дзеня, риза на „Борели“, специална поръчка, и вратовръзка в бургундско червено на малки сперматозоиди, предполагам десен на „Черути 1881“, За обувките не се колебаех: ръчно изработени „Ферагамо“. Самият аз имах такива.

Според документите пред мен кандидатът беше въоръжен с отлична диплома от Висшето търговско училище в Берген, един мандат в Стуртинга за десницата и четиригодишно успешно ръководство в норвежко предприятие от средния бизнес.

И въпреки това Йеремиас Ландер изглеждаше много изплашен. Над горната му устна лъщеше пот.

Той вдигна чашата с вода, оставена от секретарката ми върху ниската масичка между нас.

— Бих искал… — подхванах с усмивка аз.

Усмивката ми не беше откритата и безрезервна усмивка, с която човек кани съвършено непознат да се чувства като у дома си. Не беше несериозна, а учтива, премерено топла усмивка, която според специализираната литература сигнализира за професионализма, обективността и аналитичния подход за сближаване с интервюиращия. Не друго, а липсата на емоционална ангажираност у водещия интервюто подтиква кандидата да се осланя на трезвата му преценка. Така — поне според специализираната литература — кандидатът ще се старае да представя по-правдива и обективна информация за себе си, защото му се дава да разбере, че всеки негов опит да разиграва театър ще бъде усетен в зародиш, желанието му да преувеличава — разобличено, а прилагането на заучена тактика — санкционирано. Причината да се усмихвам така обаче не е прочетеното в специализираната литература. Не ми дреме за нея. Тя представлява купчина бумаги, пълни с глупости, написани от хора с различна степен на квалификация. Всичко, което ми трябва, са деветте стъпки при разпита по Инбау, Рийд и Бъкли. Усмихвам се така просто защото съм си такъв: професионалист, който подхожда аналитично и без да влага чувства. Аз съм ловец на глави. Не е голяма философия, ала аз съм „кралят на хълма“.

— Бих искал да продължим с живота ви извън работата — подзех наново аз.

— Има ли такъв? — смехът му прозвуча половин тон над приетото.

Когато си позволиш да пуснеш така наречената плоска шега по време на интервю за работа, не бива да утежняваш положението си допълнително, като се смееш сам и се взираш в събеседника си, за да провериш дали е схванал шегата ти.

— Надявам се, че има — отговорих.

Смехът му премина в кашлица.

— Ръководството на това предприятие държи много на способността на новия шеф да води балансиран начин на живот. Търсят човек, способен да се задържи по-дълго на поста; състезател на дълги разстояния с умението правилно да си разпределя силите. А не някой, който след четири години ще бъде изчерпан.