Ю Несбьо: Ловци на глави

— Ужас.

— Единствената — казвам това съвсем буквално, — единствената причина портретът да струва четвърт милион крони е репутацията на художника. Слуховете за дарбата му, всеобщото доверие на пазара в гениалността му. Защото винаги е трудно човек да разпознае гениалното. Няма как да си сигурен. Така стои и въпросът с мениджърите, Ландер.

— Ясно. Репутацията. Важно е мениджърът да внушава доверие.

Отбелязах: Не е идиот.

— Точно така — продължих. — Всичко зависи от репутацията. От значение е не само заплатата на мениджъра, но и как се котират на борсата акциите на фирмата. Какво произведение на изкуството притежавате и на каква сума е оценено?

— Литография на Едвард Мунк. „Брошката“. Не знам каква е точната ѝ цена, но…

Махнах нетърпеливо с ръка.

— На последния аукцион я оцениха на около триста и петдесет хиляди.

— И как сте защитили тази ценност от кражба?

— В къщата ни има надеждна алармена система. „Триполис“. Всички наши съседи се доверяват на тази фирма.

— „Триполис“ са добри, но излизат скъпо. Самият аз също го използвам. — Около осемдесет хиляди на година. — А колко инвестирате в защита на репутацията си?

— В смисъл?

— Двайсет хиляди? Десет хиляди? По-малко?

Той вдигна рамене.

— Не влагате и пукната пара — довърших аз. — Имате автобиография и кариера, които струват десет пъти повече от тази ваша картина. Годишно. Въпреки това вие не сте си наели кой да я пази, на нея не ѝ се полага охрана. Защото не смятате за необходимо. Разчитате, че резултатите, които ще постигнете във фирмата като мениджър, ще говорят сами за себе си. Така ли е?

Ландер не отговори.

— Обаче се заблуждавате — наведох се напред и понижих поверително глас, все едно му споделям тайна. — Резултатите са като картините на Опи: няколко обикновени щриха, няколко нули без лице. Картините са нищо, репутацията — всичко. Ето това можем да ви предложим.

— Репутация?

— Вие сте един от шестимата добри кандидати за мениджърската позиция. Не вярвам да спечелите мястото. Просто ви липсва нужната репутация.

Ландер отвори уста с намерението да ми възрази, но не го направи. Отпуснах се върху високата облегалка на стола и той изскърца.

— За бога, човече, вие сте кандидатствали за тази работа! Вместо това трябваше да си намерите кой да ходатайства за вас и да се престорите, че изобщо не знаете за намесата му, когато се свържем с вас. Защото за топ мениджър се ходи на лов. Не е прието той сам да пристигне, да бъде убит и нарязан на парчета.

Забелязах, че думите ми постигнаха желания ефект. Той остана дълбоко разтърсен. Не провеждах интервюто според предписанията нито на Кюте, нито на Диск, нито на който и да е друг малоумен, неизползваем въпросник, измъдрен от психолози с повече или по-малко притъпен психологически нюх, или от набедени специалисти по човешки ресурси, които не притежават такива. Отново понижих глас.

— Надявам се жена ви да не остане дълбоко разочарована, когато следобед ѝ съобщите, че работата, за която сте мечтали, ви се е изплъзнала и тази година кариерата ви ще бъде в застой. Както миналата…

Той се размърда неспокойно на стола. Улучих право в десетката, разбира се. Защото моя милост Рогер Браун, най-ярката звезда на небосклона за набиране на човешки ресурси, беше в стихията си.

— Както… както миналата година ли?

— Греша ли? Кандидатствали сте за работа в "Деня: майонеза и пастет". Нали така?

— Мислех, че това е поверителна информация — кротко отбеляза Йеремиас Ландер.

— Така е, но моята работа изисква да изготвя хронология на събитията в професионалната ви биография. И аз го правя — с наличните средства. Проява на глупост е човек да кандидатства за работни места, които никога няма да получи. Особено във вашето положение, Ландер.

— Какво му е на моето положение?

— Документите ви, постиженията на работното място, резултатите от тестовете и личното ми впечатление от вас ми подсказват, че притежавате необходимите качества. Липсва ви единствено нужната репутация. А безразборното кандидатстване за работа подкопава изключителността на всеки кандидат. Вие сте мениджър, който не търси предизвикателства, а предизвикателството . Единственото работно място. И ще ви го поднесем. На тепсия.

— Наистина ли? — удиви се той и направи опит да се усмихне с предишната си самоуверена усмивка. Но не му се получи.

— Искам ви в нашата конюшня. Няма да търсите повече работа. Ще отказвате на други фирми за подбор на персонал, дори да ви отправят на пръв поглед примамливи предложения. Ще ни бъдете верен. Ще бъдете изключителен. Ще ни позволите да ви изградим репутация. И да я браним. Ние ще бъдем „Триполис“ на вашата репутация. Преди да минат две години, ще се приберете при жена си с по-тлъста позиция, отколкото тази, за която кандидатствате сега. Това ви го обещавам.