Ю Несбьо - Ловци на глави

— Да. Нещо друго?

— Ключовете. В „Sushi & Coffee“ след двайсет минути?

— След половин час.

Спуснах се по павираната улица към „Sushi & Coffee“. Причината да изберат пътна настилка, която вдига повече шум, предизвиква по-силно замърсяване и освен това е по-скъпа от обикновения асфалт, вероятно се дължи на потребността от идилия, копнеж по нещо изконно, постоянно и истинско. За всеки случай по-истинско от този театрално измамен квартал, където някога хората са създавали блага с пот на чело, където изделията са се раждали от съскащ огън и тежки удари с чук. Сега тук се разнася бученето на машините за еспресо, а от фитнес студията отекваха ударите на метал в метал. Защото това представлява триумфът на третичния икономически сектор над индустриалния работник, победата на дизайна над недостига на жилища, тържеството на фикцията над действителността. Харесва ми.

Спрях се да разгледам диамантените обици на витрината на златарското ателие срещу „Sushi & Coffee“. Биха подхождали идеално на Дианините уши и представляваха катастрофа за банковата ми сметка. Избих си тази идея от главата, пресякох улицата и влязох в заведението, където според името му приготвят суши, но всъщност поднасят мъртва риба. Кафето им не струва. Вътре беше наполовина пълно. Виждаха се слаби, току-що провели поредната си тренировка платиненоруси мацки, все още по спортни екипи, защото не би им хрумнало да си вземат душ във фитнес залата под погледите на други хора. Това всъщност ми се струва странно, още повече че са похарчили цяло състояние за телата си, които също свидетелстват за тържеството на фикцията. И те принадлежат към третичния сектор на икономиката, и по-точно към обслужващия персонал на богатите мъже. Поне тези жени да не бяха интелигентни. Но те са следвали право, информатика и история на изкуството като част от грижата за външния си вид. Обществото бе финансирало няколкогодишното им обучение в университета само за да заживеят като висококвалифицирани безработни кукли, заети да споделят една на друга как да задоволяват нуждите на своите богати съпрузи, как да ги карат да ревнуват и да ги държат в напрежение. И така, докато най-сетне успеят да ги вържат с деца. А след раждането на децата всичко се променя, позициите в семейството се разместват и мъжът се оказва кастриран и поставен в шах и мат. Деца…

— Двойно кортадо — поръчах и седнах на стол до бара.

Наблюдавах със задоволство жените в огледалото. Голям късметлия съм. Диана е толкова различна от тези модерни празноглави паразитки. Диана притежава онова, което ми липсва. Грижовна, състрадателна, лоялна, висока. Накратко, красива душа в красиво тяло. Нейната красота обаче не е безупречна, защото се отличава с особени пропорции. Чертите на Диана са издържани в стила на манга. Прилича на онези куклени героини от японски комикси: малко лице, тесни устни, малък нос и големи учудени очи, които леко изпъкват, когато се чувства изморена. Ала в моите очи именно отклоненията от общоприетото подчертават красотата ѝ и ѝ придават неотразим чар. Кое я накара да избере мен? Син на шофьор; студент по икономика с резултати малко над средното, с доста посредствени шансове за кариера и ръст доста по-нисък от средния. Преди петдесет години хората нямаше да определят ръст от метър и шейсет и осем като „нисък“, или поне не в Европа. Ако човек се интересува от история на антропометрията, ще научи, че само преди стотина година средната височина на хората в Норвегия е била точно метър и шейсет и осем. За жалост еволюцията не работи в моя полза.

Само по себе си е странно, че ме избра в пристъп на моментно умопомрачение, но ми се струва направо необяснимо как така жена като Диана — която може да има когото си поиска — се събужда до мен всяка сутрин и иска да бъде с мен и на следващата. Кое я заслепява по такъв мистериозен начин, че да не вижда колко съм жалък, да не съзира невярната ми природа, малодушието, с което срещам всеки отпор; глупавото ми озлобление срещу глупаво озлобени хора? Нима отказва да види тези мои недостатъци? Или просто благодарение на моята пресметлива и коварна природа съумявам да изтиквам истинското си аз в мъртва точка за полезрението на любимата си? Освен това открито ѝ заявих отказа си да имаме деца. Всъщност какво въздействие упражнявам върху този ангел в човешки облик? Според Диана съм я омагьосал още при първата ни среща с противоречивата си смесица от арогантност и самоирония. Запознахме се на скандинавски купон в Лондон и първоначално сметнах Диана за жена от типа на редовните посетителки в „Sushi & Coffee“ — красива по скандинавски блондинка от западната част на Осло, която следва история на изкуството в една от световните столици, от време на време позира като модел, възмущава се от войните и от бедността и обича купоните и развлеченията. Отне ми три часа и половин дузина „Гинес“, за да разбера, че съм сгрешил в преценката си. Първо, Диана проявяваше неподправен интерес към изкуството, граничещ с вманиачаване. Второ, тя изрази искреното си недоволство, задето е част от система, воюваща с хората, които не желаят да бъдат част от западния капитализъм. Не друг, а Диана ми разясни, че когато развитите страни експлоатират развиващите се, това винаги е в полза на първите, дори и да пращат помощи на вторите. Трето, Диана има чувство за хумор, и то същото като моето, а чувството за хумор много помага на мъже с моя ръст да спечелят вниманието на дами с ръст над един и седемдесет. И, четвърто — а то несъмнено предопредели окончателното ми решение — не я биваше с езиците, но умееше да разсъждава логически. Диана говореше, меко казано, нескопосан английски и през смях ми сподели, че изобщо не ѝ било хрумвало да се пробва да учи френски или испански. Затова я попитах дали има мъжки тип мозък и дали обича математиката. Тя само вдигна рамене, но аз не се отказах и ѝ разказах как по време на интервютата за работа в „Майкрософт“ дават на кандидатите логическа задача.