Ю Несбьо: Ловци на глави

Йеремиас Ландер поглади с пръсти грижливо избръснатите си челюсти.

— Хм. Не очаквах такова развитие.

Претърпяното поражение го успокои. Наведох се напред към него. Разтворих ръце и обърнах нагоре длани. Потърсих погледа му. Според проведени експерименти седемдесет и осем процента от първото впечатление по време на интервю се основават на езика на тялото и само осем процента — на изречените думи. А останалата част е свързана с облеклото, телесната миризма от подмишниците и устата. Владея отлично изкуството на невербалните знаци. Във въпросния момент езикът на тялото ми внушаваше откритост и доверие. Най-сетне го поканих да се почувства у дома си.

— Чуйте ме, Ландер. Утре тук пристигат шефът на управителния съвет и главният счетоводител на нашия клиент, за да се срещнат с един от кандидатите. Искам да се запознаят и с вас. Удобно ли ви е да дойдете в дванайсет?

— Да, чудесно.

Отговори ми веднага, без излишно да ме предупреждава колко му е натоварен графикът. С това спечели симпатиите ми.

— От вас искам да ги изслушате търпеливо, а после учтиво да обясните защо вече не сте заинтересован. Кажете, че тази работа не е предизвикателството, което търсите, и им пожелайте успех.

Йеремиас Ландер наклони глава.

— Ако се отметна, няма ли да ме възприемат като несериозен?

— Ще ви възприемат като амбициозен — отговорих. — Като човек, който си знае цената; чиито услуги са изключителни. А това е началото на историята, която наричаме… — с красноречив жест го подканих да довърши мисълта ми.

— Репутация? — усмихна се той.

— Репутация. Договорихме ли се?

— До две години.

— Гарантирам.

— И как ще ми го гарантирате?

Преминава бързо в офанзива , отбелязах на листа си.

— Ще ви препоръчам за една от свободните позиции, за които стана дума.

— И какво от това? Не вие, а съответната компания взема решенията кого да назначи.

Притворих очи. В това изражение съпругата ми Диана вижда ленив лъв, сит владетел. Харесваше ми.

— Моята препоръка е решаваща за избора на клиента, Ландер.

— Какво искате да кажете?

— Както вие няма да кандидатствате за работа, за която не сте сигурен дали ще получите, така и аз никога не съм давал препоръки на мои клиенти, без те да са се възползвали от тях.

— Наистина ли? Никога?

— Историята не помни такъв случай. Ако не съм сто процента сигурен, че клиентът ще се съобрази с препоръката ми, изобщо не препоръчвам никого и предпочитам да оставя поръчката на конкурентите. Постъпвам така дори да разполагам с трима блестящи кандидати и деветдесетпроцентова сигурност.

— Защо?

— Отговорът на въпроса ви започва с буквата „р“ — усмихнах се аз. — Цялата ми кариера се гради върху нея.

Ландер поклати глава и се засмя.

— Носи ви се славата на феноменален, Браун. Сега разбирам защо.

И аз се усмихнах и се изправих.

— Сега предлагам да се приберете вкъщи и да кажете на красивата си съпруга, че ще откажете това предложение за работа, защото сте решили да се целите по-високо. Обзалагам се, че ви очаква прекрасна вечер.

— Защо правите това за мен, Браун?

— Защото комисионата, която работодателят ви ще ни изплати, се равнява на една трета от първата ви брутна годишна заплата. Знаехте ли например че Рембранд ходел на търгове, за да надува цените на собствените си картини? Защо да ви продам за два милиона крони тази година, щом с малко усилия бихме ви изградили репутация и да ви продадем за пет? От вас се иска единствено да ни бъдете верен. Договорихме ли се? — протегнах му ръка.

Той я стисна жадно.

— Имам усещането, че проведохме много ползотворен разговор, Браун.

— Напълно съм съгласен с вас.

Наум си отбелязах да го подготвя как да се ръкува с клиента по време на предстоящата среща.

Фердинанд се намърда в кабинета ми веднага след като Йеремиас Ландер излезе.

— Уф — намръщи се погнусено той и размаха ръка, за да раздвижи въздуха. — Eau de camouflage 1 1 Eau de camouflage (фр.) — маскировъчна вода. — Бел.прев. .

Кимнах и отворих прозореца, за да проветря. Фердинанд искаше да каже, че кандидатът се е напарфюмирал силно, за да не се усеща миризмата на обилна пот, която обикновено изпълва стаите за интервюта в нашия бранш.

— Поне беше „Клайв Крисчън“ — отбелязах аз. — Жена му го е купила. Не само парфюма, също и костюма, обувките, ризата и вратовръзката. Идеята да боядисат косата по слепоочията му в сиво също е била нейна.

— Откъде разбра?

Фердинанд седна на стола, където допреди малко седеше Йеремиас Ландер, но веднага скочи, изпълнен с отвращение: усетил беше топлината на потната дамаска.