Ю Несбьо - Хлебарките

Хари Хуле. Виждам те. Не се доближавай. Тя ще се появи невредима, когато се качиш на самолет за вкъщи. Мога да те намеря навсякъде. Сам си, ужасно сам. Двайсети номер.

Сякаш някой го стисна за гърлото. Изправи се, за да си възвърне способността да диша.

„Това не се случва — помисли си. — Не може да се случва. Не и пак.“

Виждам те. Двайсети номер.

Знае какво знаят. По дяволите!

Сам си.

Някой се е разприказвал. Хари грабна телефонната слушалка, но я остави. Мисли, мисли! Уо беше оставил всичко непокътнато. Пак вдигна слушалката и разви капака на микрофонния капсул. До микрофона, чието присъствие си беше напълно в реда на нещата, беше монтирана малка черна пластина, прилична на чип. И преди беше виждал такова подслушвателно устройство — руско производство. Водеха го още по-добро и от „бръмбарите“ на ЦРУ.

Ритна нощното шкафче, то се притури с трясък, а болката в крака притъпи за миг всичко останало.

Лиз поднесе чашата с кафе към устата си и сръбна прекалено звучно, повод Льокен да погледне Хари с повдигната вежда: що за оригинал си ми довел? Седяха в караоке бар „При Мили“, от снимка на стената ги гледаше платиненорусата Мадона с хищен поглед, а от тонколоните струеше жизнерадостна дигитализирана синбек-версия на „I Just Called To Say I Love You“. Хари отчаяно натисна дистанционното, за да изключи музиката. Бяха прочели писмото, но засега никой не го беше коментирал. Хари налучка точното копче и музиката секна отведнъж.

— Това имах да ви съобщавам. Както ви стана ясно, налице е вътрешен теч на информация.

— А подслушвателното устройство, което според теб въпросният Уо е монтирал в телефона ти? — попита Льокен.

— То не обяснява как авторът на писмото знае, че сме по следите му. По телефона не съм казвал почти нищо съществено. Независимо от това, предлагам отсега нататък да се срещаме само тук. Открием ли кой снася информация, открива се шанс той да ни отведе до Клипра, но не знам дали е добра идея да се захващаме с тази нишка.

— Защо? — поинтересува се Лиз.

— Нещо ми подсказва, че по камуфлаж информаторът на Клипра не отстъпва на поръчителя си.

— Сериозно?

— В писмото си Клипра разкрива, че получава сведения от „кухнята“. Непременно си е дал сметка за това. Ако беше толкова лесно да открием източника му, никога не би си го позволил.

— Първо да ти задам най-близкия до ума въпрос — намеси се Льокен. — Откъде знаеш, че информаторът на Клипра не е един от нас?

— Няма как да съм сигурен. Ако е някой от вас двамата, така или иначе вече сме загубени. Затова реших да поема този риск.

Лиз и Льокен кимнаха.

— Излишно е да ви напомням две неща. Първо: времето работи срещу нас; второ: шансовете не са на страната на момичето. Седемдесет процента от подобни отвличания завършват с убийството на похитения. — Хари се опита да говори с максимално неутрален тон, като избягваше да среща погледите им, убеден, че всичко, което се върти в ума му, и всичко, което изпитва, се чете в очите му.

— В такъв случай откъде да започнем? — попита Лиз.

— На този етап ще действаме по метода на изключването. Къде не може да е Рюна?

— Докато държи момичето, похитителят надали ще пресече границите на страната — предположи Льокен. — Съмнително е и да отседне в хотел.

Лиз се съгласи с него.

— Най-вероятно я е скрил на място, където да може да я държи в нелегалност дълго време.

— Сам ли действа? — попита Хари.

— Клипра не е обвързан с местните семейни банди — поясни Лиз. — Не поддържа контакти с мафиотски групировки, специализирани в отвличания. Да намериш човек, който да очисти наркоман от рода на Джим Лав, е лесна работа. Съвсем друго е обаче да подготвиш старателно похищението на бяло момиче, при това дъщеря на посланик. Ако е възнамерявал да наеме някого, сигурно се е обърнал към професионалисти, а те винаги преценяват много внимателно риска, преди да се нагърбят. В този случай неминуемо ще си дадат сметка, че наемат ли се с поръчката, цялата полиция в страната ще хукне по петите им.

— Значи е действал сам. Така ли смяташ?

— Както казах, той не принадлежи към мафиотските фамилии. Техните членове са обвързани помежду си от роднинска лоялност и традиции, а Клипра трябва да разчита на услугите на непознати наемници — хора, на които не може да има стопроцентово доверие. Рано или късно ще разберат кое е момичето и Клипра рискува да стане жертва на изнудване. Фактът, че е ликвидирал Джим Лав, показва намерението му да отстрани всички вероятности някой да му нанесе изненадващ удар под пояса.