Ю Несбьо - Хлебарките

С припадането на мрака всичко приключи. Започна се с откъслечно скрибуцане и жужене — все едно симфоничен оркестър си настройваше инструментите. После музикантите дадоха начало на концерт с квакане и гвачене, а когато към оркестъра се присъединиха вой и пронизителни сърцераздиращи крясъци от дърветата, те преминаха в кресчендо.

— Всички тези животни през цялото време ли са били тук? — попита Хари.

— Намерил кого да пита — отвърна Лиз. — Аз съм градско чедо.

Хари усети нещо студено да се допира до кожата му и светкавично си отдръпна ръката.

Льокен се засмя.

— Жабите са излезли на вечерна разходка, не се стряскай.

И наистина — след малко наоколо се напълни с жаби, подскачащи наглед безцелно насам-натам.

— Докато на лов са излезли само жаби, все ще изтрая.

— И жабите са храна — отбеляза Льокен и нахлупи черна качулка на главата си. — Където има жаби, има и змии.

— Шегуваш се!

Льокен сви рамене.

На Хари никак не му се питаше, но не се стърпя:

— Какви змии?

— Пет-шест вида кобри, зелена усойница, ръселова усойница плюс още доста. Внимавай, защото казват, че от трийсетте най-често срещани видове змии в Тайланд двайсет и шест са отровни.

— Мамка му — изпусна се Хари. — Как се разбира кои са отровни?

Льокен отново го изгледа, както старшина гледа новобранец.

— Хари, при такъв голям процент най-разумно е да приемеш, че всички са отровни.

Стана осем часът.

— Готова съм — заяви нетърпеливо Лиз и провери за трети път дали нейният „Смит и Уесън“ е зареден и със свален предпазител.

— Хвана ли те шубето? — попита Льокен.

— Само ме е страх, че няма да приключим, преди началникът да надуши какво става. Знаете ли каква е средната продължителност на живота на пътен полицай в Банкок?

Льокен сложи длан върху рамото ѝ.

— Добре. Да действаме.

Лиз притича приведена през високата трева и се изгуби в мрака.

Льокен огледа къщата с бинокъла за нощно виждане, докато Хари покриваше фасадата с карабина за лов на слонове, която Лиз бе издействала да му зачислят от оръжейния склад на полицията заедно с пистолет „Рюгер“ SP-101. Хари го постави в кобур на глезена си, а не, както беше свикнал, на рамото, защото в страна, където не се носят връхни дрехи, нараменните кобури просто не вършат работа. Пълната луна, изкачила се високо на небето, осигуряваше достатъчно светлина на Хари, за да вижда очертанията на прозорците и вратите.

Лиз премига веднъж с фенера — уреченият сигнал, че е заела позиция под единия прозорец.

— Твой ред е, Хари — напомни Льокен, защото забеляза колебанието му.

— Кой дявол те караше да разправяш тези страхотии за змиите? — Хари попипа ножа, затъкнат в колана му.

— Не ти ли допадат?

— От малкото, с които съм се срещал, имам лошо първо впечатление.

— Ако те ухапе някоя, само гледай да я хванеш, та лекарите да разберат каква противоотрова да ти бият. Дори да те ухапе повторно, няма кой знае какво значение.

Хари не виждаше дали Льокен се усмихва в тъмното, но беше почти сигурен.

Втурна се към къщата, която израсна от мрака. Понеже тичаше, имаше чувството, че силуетът на зяпналата драконова глава на покрива се движи. Въпреки това къщата изглеждаше безнадеждно мъртва. Дръжката на чука в раницата го удряше в гърба, но той дори не обръщаше внимание.

Добра се до втория прозорец, даде знак на Льокен и седна. Отдавна не беше тичал толкова. Вероятно затова сърцето му се разблъска тежко. Чу леко дишане до себе си. Льокен вече беше пристигнал.

Льокен категорично се възпротиви на предложението на Хари да използват сълзотворен газ. В царящата тъмнина газът само щеше съвсем да влоши видимостта им, пък и нямаха основания да предполагат, че Клипра ги чака с нож, опрян в гърлото на Рюна, та да прибягват до химическо оръжие.

Льокен показа на Хари юмрук — условният сигнал за начало на акцията.

Хари кимна и усети как устата му пресъхва — сигурен знак за бурен приток на адреналин към кръвта му. Дръжката на пистолета се хлъзна в изпотената му длан. Провери дали вратата се отваря навътре, преди Льокен да замахне с чука.

Лунната светлина се отрази в желязото и за секунда Льокен заприлича на сервиращ тенисист. После чукът се спусна с все сила и се стовари с трясък върху ключалката.

В следващия миг Хари беше вътре, а конусът от фенера зашари из стаята. Видя я веднага, но лъчът продължи да бяга из помещението, сякаш подвластен на собствена воля. Кухненски рафтове, хладилник, скамейка, разпятие. Вече не чуваше животинските звуци, само дрънченето на вериги, плискането на вълните в борда на яхта на пристанище в Сидни и крясъците на чайките, породени вероятно от проснатата на палубата, безвъзвратно бездиханна Биргита.