Ю Несбьо - Хлебарките

В седем сутринта Хари се върна на местопрестъплението. В пет се примири, че няма да успее да заспи, облече се и се качи в колата под наем, оставена в гаража. На самото местопрестъпление не завари никого. Групата за оглед беше прекъснала работа за през нощта и се очакваше да поднови работа най-рано след час. Той разкъса оранжевата заградителна лента и влезе.

На дневна светлина обстановката изглеждаше съвсем различно — безметежна и спретната. Само кръвта и тебеширените очертания на двете тела върху грубия дървен под свидетелстваха, че снощи е бил в същата стая.

Не откриха писмо. Въпреки това никой не се усъмни какво се е случило. Въпросът по-скоро беше защо Уве Клипра е застрелял Рюна, а после и себе си. Дали беше разбрал, че играта е изгубена? В такъв случай защо просто не я бе пуснал да си върви? А може би не е планирал да я застреля. Вероятно е натиснал спусъка, защото тя се е опитала да избяга или защото с някаква реплика го е извадила от релси. Убива нея, после гръмва и себе си. Хари се почеса по главата.

Загледа се в очертанията на нейното тяло и във все още неизмитата кръв. Беше я застрелял във врата с пистолет. Откриха го. „Дан Уесън“. Куршумът бе преминал през тялото ѝ, пробил сънната артерия и оттам мощна струя кръв беше изригнала чак до мивката, преди сърцето да спре. Според съдебния лекар Рюна бе изгубила съзнание веднага, защото притокът на кислород към мозъка секнал, а след три-четири удара на сърцето е издъхнала. Съдейки по дупката в прозореца от излезлия куршум, определиха къде се е намирал Клипра в момента на стрелбата. Хари застана в очертанията на тялото му. Ъгълът съвпадаше.

Наведе поглед към пода.

Съсирена кръв очертаваше с черен ореол мястото, където бе лежала главата му. Нищо повече. Беше стрелял, налапал дулото в устата си. Хари видя, че групата за оглед е отбелязала с тебешир мястото, където куршумът се е забил в двойната бамбукова стена. Представи си как Клипра ляга на пода, извърта глава и преди да натисне спусъка, поглежда момичето, вероятно чудейки се къде е.

Излезе навън и откри дупката в стената. Надникна и видя картината на отсрещната стена. Натюрморт. Странно. Очакваше да види очертанията от тялото на Клипра. Продължи към мястото, където снощи дебнеха с Лиз. Набиваше крак, за да избегне евентуална среща с влечуги, и спря до къщичката за духове. Вътре царствено седеше малка усмихната фигурка на Буда с шкембе. Имаше няколко увехнали цветя във ваза, четири цигари с филтър и две-три догорели свещи. Бяла дупчица в керамиката показваше къде се е забил куршумът. Хари извади джобното си ножче и изчегърта деформираното оловно топче. Пак погледна към къщата. Куршумът се бе движил хоризонтално. Следователно Клипра бе стрелял изправен. Откъде-накъде на Хари му хрумна, че е стрелял лежешком?

Върна се в къщата. Нещо не му се връзваше. Всичко изглеждаше твърде подредено и спретнато. Отвори хладилника. Оказа се празен. Никакви продукти за изхранването на двама души. Отвори кухненския долап. Оттам изпадна прахосмукачка и се стовари върху големия пръст на крака му. Изруга и запрати прахосмукачката обратно в долапа, но тя се изтърколи обратно, преди да хлопне вратичката. Огледа по-внимателно вътрешността на долапа. Откри кука, за която прахосмукачката да се закачи.

„Система — помисли си той. — Тук има система. Но някой е бърникал и я е разрушил.“

Отмести бирените бутилки върху фризера и вдигна капака. Срещу него се появи бледочервено месо. Не беше разфасовано в пликове, а пъхнато направо така, на едри парчета, по които тук-там тъмнееше черна ципа от замръзнала кръв. Хари повдигна един къс, огледа го щателно, прокле зловещите полети на въображението си и го върна обратно. Изглеждаше съвсем обикновено свинско месо.

Чу звук и се завъртя. На вратата се закова силует. Льокен.

— Да му се не види, Хари. Изкара ми акъла. Не очаквах да заваря човек. Какво правиш тук?

— Нищо. Оглеждам. А ти?

— Исках да проверя за материали, които да послужат за доказателство, че е педофил.

— И за какво са ви доказателства? Случаят приключи. Човекът е мъртъв.

Льокен сви рамене.

— Нужни са ни категорични доказателства в подкрепа на подозренията, защото разработката най-вероятно ще излезе на бял свят.

Хари погледна Льокен. Леко напрегнат ли му се стори?

— За бога, човече, нали имаш снимки. Колко по-категорични доказателства искаш?

Льокен се усмихна, но не достатъчно широко, за да се види златният му зъб.