Ю Несбьо - Хлебарките

„ОЛД ТРАФОРД“. Пак неправилна парола.

Оставаше му още един, последен опит, преди системата да го изхвърли. Огледа стаята в търсене на отправна точка за предположенията си. Той, например, какви думи избираше за пароли? Позасмя се. Ами разбира се. Най-често използваната парола в Норвегия. Внимателно набра буквите: „ПАРОЛА“. Натисна ентър.

Компютърът сякаш се подвоуми. После угасна и на екрана се изписа вече не толкова деликатно съобщение с бели букви на черен фон, че системата му отказва достъп.

— Мамка му.

Опита се да рестартира компютъра, но се появи само бял екран.

Зае се отново да прелиства книжата, откри осъвременен списък с акционерите на „Пуридел“. Нов акционер, „Елем Лимитид“, беше вписан с три процента от акциите. „Елем“. Споходи го шантава идея, но той я отмина.

В едно долно чекмедже намери инструкциите за употреба на телефонния секретар. Погледна часовника и въздъхна. Не му оставаше друго, освен да ги изчете. След половин час Хари вече прослушваше записите. Гласът на Клипра нареждаше предимно на тайски, но въпреки това Хари чу на няколко пъти да се споменава името Пуридел. След три часа реши да прекрати. Разговорът с посланика в деня на убийството просто не фигурираше на запис. Всъщност в деня на убийството нямаше записан нито един разговор. Хари прибра една от лентите в джоба си, изгаси осветлението и не пропусна възможността на излизане от стаята да тегли един ритник на компютъра.

Не изпитваше нищо особено. Да присъства на това погребение беше все едно да гледа повторение на телевизионна програма. Същото място, същият свещеник, същата урна, същият шок за очите, когато излезеш на слънце след церемонията. А най-горе на стълбите стояха същите хора и се споглеждаха объркано. Е, почти същите. Хари поздрави Руал Борк.

— Вие сте ги намерили, разбрах — каза само той.

Сива ципа замъгляваше иначе будните му очи, изглеждаше променен, сякаш случилото се го бе състарило.

— Да, ние ги открихме.

— Беше толкова млада. — Прозвуча като въпрос. Борк като че ли искаше някой да му обясни как е възможно подобно нещо.

— Страшна жега — подхвърли Хари, за да смени темата.

— Там, където отиде Уве, е по-горещо — отбеляза Борк със сурова, горчива нотка в гласа. Попи челото си с носна кърпа. — Осъзнах, че искам да си отдъхна от тази жега. Купих си билет за вкъщи.

— За вкъщи ли?

— За Норвегия. Резервирах първия свободен билет. Обадих се на синчето и му казах, че искам да го видя. След известно време се усетих: ами на телефона не беше той, а синът му. Хе-хе. Май започвам да оглупявам от възрастта. Слабоумен дядка, ще съм картинка и половина.

Под сянката на църквата, откъснати от останалите, стояха Санпет и Ао. Хари се приближи и отвърна на поздрава им по тайски маниер.

— Може ли един кратък въпрос, Ао?

Погледът ѝ се отмести трескаво към Санпет, преди да кимне.

— Вие разпределяте постъпващата кореспонденция в посолството. Спомняте ли си да сте получавали писмо от компания на име „Пуридел“?

Тя се позамисли и се усмихна извинително:

— Не си спомням такъв подател. Получаваме страшно много писма. Ако искате, ще потърся в кабинета на господин Молнес. Вероятно ще отнеме време. Той не беше от най-подредените.

— Нямам предвид писмо, адресирано до посланика.

Тя го изгледа с недоумение.

Хари въздъхна.

— Дори не знам дали това е от значение, но бихте ли ми се обадили, ако изникне нещо?

Ао пак погледна Санпет.

— Тя ще ви се обади, полицай — увери го той.

Хари чакаше в кабинета ѝ. Лиз нахълта запъхтяна. По челото ѝ блестяха капчици пот.

— Майчице мила. Асфалтът пари през обувките.

— Как мина брифингът?

— Горе-долу добре. Шефовете честитиха разкриването на случая и не зададоха никакви по-конкретни въпроси по доклада. Приеха безусловно дори обяснението, че сме заподозрели Клипра заради анонимен сигнал. Ако началникът на полицията се досеща какво става, явно е решил да не вдига патърдия.

— Така и очаквах да постъпи. Нищо няма да спечели от евентуален скандал.

— Сарказъм ли долавям, господин Хуле?

— Ни най-малко, госпожице Кръмли. Просто един млад, наивен полицай започва да схваща правилата на играта.

— Сигурно. Но вътрешно всички са доволни от смъртта на Клипра. Един съдебен процес неминуемо би предизвикал куп неприятни разкрития, които касаят не само двама-трима висшестоящи полицаи, а и институциите в двете ни страни.