Ю Несбьо - Хлебарките

Маса с четири стола, долап, две бутилки бира, мъж на пода, неподвижен, с локва кръв под главата, ръката му — скрита под косата ѝ, пистолет под стола, картина на фруктиера и празна ваза. Натюрморт. Застинал живот. Мъртва природа — от френски. Лъчът я близна и Хари пак я видя — вдигнатата нагоре ръка, опряна на крака на масата. Чу гласа ѝ: „Усещаш ли?… Така ще живееш вечно.“ Все едно се опитваше да събере енергия за последен протест срещу смъртта. Врата, фризер, огледало. Преди да бъде заслепен, зърна отражението си за миг — фигура в черни дрехи с нахлузена качулка. Приличаше на палач. Хари изпусна фенера.

— Добре ли си? — Лиз сложи ръка на рамото му.

Той понечи да отговори, отвори уста, но оттам не излезе нищо.

— Това наистина е Уве Клипра — потвърди Льокен, приклекнал до мъртвеца. Гола електрическа крушка на тавана осветяваше сцената. — Странно. Месеци наред съм наблюдавал този човек. — Той докосна челото му.

— Не пипай! — Хари сграбчи Льокен за яката и го вдигна. — Да не си…! — Мигом го пусна. — Извинявай, просто… не докосвай нищо. Засега се въздържай.

Льокен си замълча, само го изгледа. Между веждите на Лиз се вряза познатата дълбока бръчка.

— Хари?

Той се тръшна на близкия стол.

— Всичко свърши, Хари. Мъчно ми е, всички страдаме, но това е краят.

Хари само поклати глава.

— Опитваш се да ми кажеш ли нещо, Хари?

Беше се надвесила над него. Обгърна тила му с голямата си топла длан. Мамка му, мамка му.

Хари стана, отблъсна я и излезе. Лиз и Льокен подхванаха разговор шепнешком. Хари вдигна очи към небето в търсене на звезда, но не успя да открие.

Наближаваше полунощ. Хари натисна звънеца. Отвори Хилде Молнес. Той сведе поглед. Появяваше се, без да се е обадил предварително, и по дишането ѝ усещаше, че тя е на ръба да заплаче.

Седнаха един срещу друг в дневната. Бутилката с джин не се виждаше никаква. Хилде изглеждаше с що-годе бистър ум. Избърса сълзите си.

— Искаше да стане скачачка, знаехте ли?

Той кимна.

— Но не я допуснаха до обикновените състезания, защото съдиите не знаели как да оценяват изпълнението ѝ. Някои дори възразиха, че било по-лесно да се скача само с една ръка и не било честно.

— Съжалявам — отрони Хари. Това бяха първите думи след влизането му.

— Тя не знаеше. Ако беше разбрала, нямаше да ми говори по този начин. — Лицето се сгърчи, Хилде Молнес изхлипа и сълзите рукнаха на вадички по бръчките около устата.

— Какво не е знаела, госпожо Молнес?

— Че съм болна! — извика тя и зарови лице в шепите си.

— Болна ли?

— Защо според вас се наливам така? Тялото ми е проядено отвътре, вече е само гнила материя от мъртви клетки.

Хари мълчеше.

— Имах намерение да ѝ кажа — прошепна между пръстите си тя. — Лекарите ми дадоха шест месеца. Но все чаках подходящ ден. — Гласът ѝ едва се чуваше. — А такъв така и не се появи.

Хари стана. Не го свърташе да седи повече. Отиде до големия прозорец към градината. Избягваше да поглежда към семейните снимки по стената, защото знаеше чии очи ще срещне. Луната се отразяваше в плувния басейн.

— Обаждали ли са се пак мъжете, на които съпругът ви е дължал пари?

Тя сне ръце от лицето си. Очите ѝ бяха подути и зачервени от плач.

— Обадиха се, но Йенс беше тук и той говори с тях. Повече не са звънили.

— Йенс се грижи добре за вас, нали?

Хари се учуди защо ѝ задава точно този въпрос. Вероятно в нескопосан опит да я утеши, да ѝ припомни, че все още си има някого.

Тя кимна безмълвно.

— Разбрах, че ще се жените?

— Нещо против ли имате?

— Не. — Хари се обърна към нея. — Откъде-накъде?

— Рюна… — Хилде не успя да продължи. Сълзите се затъркаляха по бузите ѝ.

— Не съм преживявала много любов в живота си, Хуле. Толкова много ли искам — няколко месеца щастие, преди всичко да свърши? Защо просто не ми го позволи?

Хари видя как в басейна плува венчелистче и се сети за товарните кораби от Малайзия.

— Обичате ли го, госпожо Молнес?

В последвалото мълчание Хари се ослуша за тръбни звуци.

— Дали го обичам? Какво значение има? Успявам да си внуша, че го обичам. Бих обикнала всекиго, стига той да ме обича. Разбирате ли?

Хари погледна барчето. Дотам имаше само три крачки. Три крачки, две кубчета лед и чаша. Затвори очи и чу как кубчетата подрънкват и танцуват в чашата, чу как бутилката гъргори, когато налива от кехлибарената течност, и накрая съскането на содата, която се смесва с алкохола.