Ю Несбьо - Хлебарките

— Сигурно си прав, Хари. В мен се обажда един боязлив дъртак, който все иска да се презастрахова. Откри ли нещо?

— Само това. — Хари му показа куршума.

— Хм. — Льокен го огледа. — Къде го намери?

— В къщичката за духове отвън. Нещо не ми се връзва.

— Кое?

— От посоката на куршума излиза, че Клипра е стоял прав, когато се е застрелял.

— Е, и?

— В такъв случай кръвта щеше да изпръска целия под в кухнята. Кръв от него обаче има само където е открито тялото му. Дори и там количеството е съвсем оскъдно.

Льокен хвана куршума с палец и показалец.

— Не си ли чувал за вакуума, който се създава при изстрел в устата?

— Не. Обясни ми.

— Когато жертвата изпуска въздуха от дробовете си, за да лапне дулото на пистолета и да затвори уста, се създава вакуум и в резултат от него кръвта се стича надолу по гърлото, вместо да избликне от огнестрелната рана. Оттам преминава в стомаха и ни оставя подобни мистерийки.

— Това не го знаех. — Хари изгледа скептично Льокен.

— Щеше да е скучно, ако на трийсет и няколко човек знае всичко.

Тоние Виг се обади да съобщи за необичайното оживление на по-големите норвежки вестници. Повечето се свързали с посолството, а най-озверелите за сензационни новини се канели тези дни да изпратят свои кореспонденти в Банкок. В Норвегия акцентът във водещите заглавия засега оставал върху дъщерята на наскоро починалия посланик. Въпреки позициите си в Банкок Уве Клипра бил неизвестно име на норвежка почва. Е, преди две години „Капитал“ публикувал интервю с него, но понеже Клипра не бил гостувал нито в шоуто на Пер Столе Льонинг, нито в шоуто на Ане Гросвол, малцина знаели кой е.

„Посланическата щерка“ и „неизвестният норвежки магнат“ са били застреляни, съобщиха печатните издания, най-вероятно от влезли с взлом крадци или неизвестни нападатели.

В тайландската преса обаче снимката на Клипра преобладаваше върху заглавните страници. Журналист от „Банкок Поуст“ оспори версията на полицията за нападение. Той лансира тезата, че не е изключено Клипра да е убил Рюна Молнес, а после да е сложил край на живота си. Авторът на статията се впускаше и в спекулации около въпроса какви последствия ще има кончината на Клипра за бъдещото изпълнение на проекта BERTS. Хари остана впечатлен.

И двата водещи вестника в страната подчертаваха, че сведенията от тайландската полиция засега са повече от оскъдни.

Хари се изкачи с колата до портата на имението на Клипра и натисна клаксона. Иска или не, огромната тойота бе започнала да му харесва. Охранителят излезе, Хари свали прозореца.

— От полицията съм, обадих се да предупредя — напомни той.

Мъжът го стрелна със задължителния мнителен поглед и отвори портата.

— Ще отключите ли и входната врата? — поиска Хари.

Охранителят скочи върху стъпенката на джипа и Хари отново усети погледа му върху себе си. Паркира в гаража. Мъжът задрънка с ключовете.

— Входната врата е от другата страна — уточни той и Хари едва не изтърси „знам“. Оня пъхна ключа и преди да го завърти, се обърна към Хари: — Виждали ли сме се някъде, сър?

Хари се усмихна. Кое ли го бе издало? Афтършейвът? Сапунът? Твърди се, че миризмата е онова сетивно възприятие, което се запечатва най-трайно в мозъка.

— Едва ли.

— Простете, сър — усмихна се охранителят. — Сигурно съм се припознал. Всички фаранги ми изглеждат еднакви.

Хари понечи да завърти очи, но се сепна.

— Я ми кажете, спомняте ли си синя дипломатическа кола да е пристигнала тук точно преди Клипра да замине?

Охранителят кимна.

— Виж, колите ги помня лесно. Зад волана седеше фаранг.

— Как изглеждаше?

— Както ви казах… — засмя се охранителят.

— С какво беше облечен?

Мъжът поклати глава.

— В костюм?

— Вероятно.

— Жълт костюм? Патешкожълто?

Охранителят смръщи чело и го погледна.

— В патешкожълто ли? Кой си купува костюм в патешкожълто?

— Все някой — сви рамене Хари.

Озова се в коридора, откъдето се бяха вмъкнали двамата с Льокен, и забеляза малка кръгла дупка в стената. Някой сякаш се бе опитал да пробие дупка със свредел, за да окачи картина например, но се бе отказал. Или пък се бе появила по съвсем друга причина.

Качи се в кабинета, прелисти книжата, включи компютъра — действаше по-скоро наслуки, отколкото по предварителен план — и устройството му поиска парола за достъп. Хари опита с МАН Ю. Неправилна парола.

Не грешна, а неправилна.

Деликатен език е английският.