Ю Несбьо - Хлебарките

— Явно си получил съобщението — под мишниците на Дагфин Турхюс се очертаваха големи тъмни кръгове. Върху облегалката на стола му висеше метнато сако.

— Старши инспектор Кръмли ми предаде, че си се обаждал. Какво те води насам? — Хари пое протегнатата десница.

— Административни дела в посолството. Пристигнах тази сутрин. Ще внесем ред в документацията и предстои да назначим нов посланик.

— Тоние Виг?

— Бъдещето ще покаже — усмихна се леко Турхюс. — Роля играят множество фактори. Какво ще ми препоръчаш?

До масата им вече се бе изправил сервитьор. Хари вдигна въпросителен поглед.

— Змиорка — посъветва ги тайландецът. — Виетнамски специалитет. С виетнамско розе и…

— Не, благодаря — спря го Хари, надникна в менюто и посочи супата с кокосово мляко. — С минерална вода.

Турхюс сви рамене и поръча същото.

— Честито. — Той зачопли зъбите си с клечка. — Кога тръгваш?

— Рано е да говорим за тръгване. Остават още няколко въпросителни около случая.

— Какви въпросителни? — Турхюс извади клечката от устата си. — Довери се на тукашните ти колеги да довършат формалностите, Хуле. Събирай си багажа и се прибирай.

— Не е толкова просто.

В суровите сини чиновнически очи проблесна пламък.

— Всичко приключи, нали разбираш? Случаят вече гръмна в медиите. Вчера на цялата първа страница на водещите вестници излезе, че Клипра е убил посланика и дъщеря му. Но все ще оцелеем, Хуле. Вестниците се позовават на полицейския началник в Банкок, който твърди, че разследващите не съзират мотив и вероятно става дума за човек, страдащ от психическо заболяване. Съвсем просто и същевременно напълно непонятно. По-важно е обаче хората да се хванат. А те повярваха на официалната версия.

— Значи, скандалът е факт?

— И да, и не. Успяхме да потулим, че става дума за мотел. Основният ни приоритет беше да не допуснем министър-председателят да бъде дискредитиран. Сега изникна нов проблем. Вестниците започнаха да се обаждат и да питат защо не сме оповестили по-рано, че посланикът не е починал от естествена смърт.

— Какво им отговаряш?

— Ами какво… Заради езикови недоразумения с тайландската полиция. В началото са ни изпратили непълни сведения. Баламосвам ги с подобни нелепици.

— И успяваш ли?

— Номерът не минава съвсем, но поне не могат да ни обвинят в подаване на невярна информация. Посланикът е бил открит мъртъв в хотел. Така гласи комюникето, а това не е лъжа. Как каза, си открил дъщерята и Клипра, Хуле?

— Изобщо не съм подхващал този въпрос. — Хари си пое дъх два пъти. — Виж, Турхюс, в дома на Клипра намерих няколко списания с детска порнография, по които съдя, че е бил педофил. За това полицейските доклади обаче мълчат.

— Значи, още една изненада? Е — гласът му не издаде нито с нотка, че лъже, — така или иначе, командировката ти приключи. Мьолер те иска обратно максимално скоро.

Сервираха им димяща супа от кокосово мляко. Турхюс надникна недоверчиво в купата си. Очилата му се запотиха.

— Журналистите ще ти направят хубава снимка, когато те посрещнат на „Форнебу“ — ехидно подхвърли той.

— Първо опитай червените парченца — препоръча му Хари.

Супауади — по думите на Лиз — можел да се похвали с най-много разкрити убийства в кариерата си. Най-важните му инструменти били микроскоп, няколко стъклени колби и лакмусова хартия. Сега мъжът се усмихваше като слънце пред Хари.

— Правилно предполагаш, Хари. Парченцата мазилка, които ни даде за анализ, съдържат същия оцветител като варта върху отвертката от багажника на посланическата кола.

Вместо да отговаря само с „да“ или „не“, Супауади придружаваше утвърдителния си или отрицателен отговор със съобщително изречение, в което повтаряше въпроса. Искаше да избегне всякакви недоразумения, защото беше човек с широки езикови познания и знаеше, че на английски по една или друга причина се използва двойно отрицание. Ако, да речем, чужденец обърка автобуса в Тайланд, налегнат го съмнения и попита някой пътник „Този автобусът не отива ли до Хуалампонг?“, местният ще отговори „да“, в смисъл „да, съждението ви е съвсем правилно, този автобус не ходи до Хуалампонг“. Фаранги, поназнайващи тайски, са наясно с тази особеност на езика, но опасността от недоразумение остава, защото се случва тайландци, владеещи английски на добро ниво, да отговорят „не“ от желание да бъдат разбрани правилно. От опит Супауади се беше убедил, че повечето фаранги не схващат всички тези „капани“ в езиковата комуникация, и затова гледаше да се изразява максимално еднозначно.