Ю Несбьо - Хлебарките

— Да, разбира се. Работата май е сериозна. А аз си мислех, че случаят е приключен.

— Ще приключи довечера.

Бургията виеше оглушително.

— Вие ли сте Джордж Уолтърс? — извика Хари в ухото на мъж с жълта защитна каска, насочен към него от другите работници от бригадата.

— Да. А вие кой сте?

На десет метра под тях автомобилите едва помръдваха. Очертаваше се поредното следобедно задръстване.

— Инспектор Хуле от норвежката полиция.

Уолтърс сви на руло някакъв чертеж и го подаде на свой колега.

— А, да. Заради Клипра ли…?

Направи знак на мъжа с къртача да прекъсне работа за малко и когато воят стихна, тишината — доколкото в Банкок може да се говори за тишина — покри тъпанчетата като филтър.

— Марка „Вакер“. Модел LHV5.

— Впечатляващо. Разбирате ли от дрелки?

— Няколко години съм работил през лятото по строежи. С въпросната яко си раздрусах бъбреците.

Уолтърс кимна. Имаше опърлени от слънцето бели вежди и изморен вид. Бръчките набраздяваха дълбоко лицето му, макар да нямаше повече от четирийсет. Хари посочи бетонния път, опънат като римски акведукт през каменната пустиня от къщи и небостъргачи.

— Това значи е BERTS, спасението на Банкок?

— Да. — Уолтър се загледа в същата посока. — В момента стоите върху него.

Набожното благоговение в гласа му плюс присъствието му на терен, а не в офиса, подсказваше на Хари, че шефът на „Пуридел“ вероятно предпочита инженерното изкуство пред счетоводството. Струваше му се по-вълнуващо да наблюдава как напредва проектът, вместо да се задълбочава в мерките за погасяване на задълженията на фирмата.

— Прилича на Китайската стена — подхвърли Хари.

— Замисълът е да свързва хората, не да ги разделя.

— Дойдох да поразпитам за Клипра и за проекта. И за „Пуридел“.

— Пълна трагедия — отвърна Уолтърс, без да уточнява кое има предвид.

— Познавахте ли Клипра?

— Силно казано. Разговаряли сме на заседания на управителния съвет. Два-три пъти ми е звънил по телефона. — Уолтър си сложи слънчеви очила. — Нищо повече.

— Звънил ви е? „Пуридел“ не е ли доста голяма компания?

— С над осемстотин служители.

— И почти не сте поддържали контакт със собственика на фирмата, на която сте управител?

— Добре дошли в света на бизнеса. — Уолтър плъзна поглед по пътя, все едно въпросите на полицая изобщо не го засягаха.

— Клипра е инвестирал много пари в „Пуридел“. Да не казвате, че му е било безразлично какво ще стане с тях?

— Просто явно не е имал възражения как се ръководи компанията.

— Известна ли ви е фирма на име „Елем Лимитид“?

— Забелязах появата ѝ в списъка с акционерите, но в последно време са ни налегнали други грижи.

— Като например как да изплатите дълга си в долари?

Уолтърс пак се обърна към Хари. В стъклата на очилата му инспекторът видя деформираното си отражение.

— Какво знаете за финансовото ни състояние, господине?

— Знам, че компанията се нужда от рефинансиране, ако искате да продължите дейността си. Понеже „Пуридел“ е отписана от борсата и вече не се търгува публично, не сте длъжни периодично да оповестявате финансовите си отчети и още известно време може да опазите в тайна проблемите си от обществото с надеждата отнякъде да се появи спасител със свеж капитал. Би било грехота да фалирате точно сега, когато ви се открива възможност да сключите договори за големи поръчки при строежа на BERTS, нали?

Уолтър даде знак на инженерите да излязат в почивка.

— Интуицията ми подсказва, че този дългоочакван спасител ще се появи — продължи Хари. — Ще купи фирмата срещу символична сума и най-вероятно ще изкара луди пари, когато завалят обществени поръчки. Колко души са запознати с актуалното състояние на „Пуридел“?

— Вижте какво, господин…

— Инспектор. Управителният съвет — със сигурност. Други?

— Осведомили сме всички акционери. Състоянието на компанията засяга само тях и никого другиго. Не виждаме причина да тръбим пред целият свят.

— Според вас кой ще купи компанията, господин Уолтърс?

— Аз съм административен директор — троснато натърти Уолтърс. — Назначен съм на тази длъжност от акционерите. Не се меся във въпроси, свързани със собствеността.

— Дори това да означава вие и още осемстотин души да останете без работа? И да се изтеглите от този проект? — Хари посочи бетона, губещ се в мъглата.

Уолтърс не отговори.

— Красота. Напомня на пътя на жълтите павета във „Вълшебникът от Оз“.