Ю Несбьо - Хлебарките

— И второто ти предположение е вярно, Хали. Торбичката на прахосмукачката във вилата на Клипра наистина съдържаше много интересни неща: например, нишки от покривалото в багажника на посланическата кола, влакна от костюма на посланика и от якето на Клипра.

Хари записваше с нарастващ ентусиазъм.

— А двете видеокасети? Изпрати ли ги в Сидни?

Супауади се усмихна още по-широко — ако това изобщо беше възможно — защото явно се гордееше много с постигнатото по този въпрос.

— Живеем в двайсети век, инспекторе. Видеокасетите вече не ги изпращаме по пощата. В нашия случай щяха да стигнат чак след четири дни. Презаписахме ги на DAT касети, прехвърлихме записите на компютъра и ги изпратихме по електронен път на твоя експерт по звуците.

— Виж ти! Ама това възможно ли е? — Хари зададе въпроса и от смайване, и за да изчетка Супауади. Компютърните маниаци винаги го караха да се чувства стар. — Какво каза Хесус Маргес?

— От началото бях много скептичен. Невъзможно е да разбереш откъде се обажда човек, записал гласа си на телефонен секретар, казах му. Твоят приятел обаче ме убеди в противното. Обясни ми подробно за честотни диапазони и херцове, изобщо беше много информативно. Ти знаеш ли, например, че за микросекунда ухото разграничава един милион различни звуци? С този човек можем…

— Какво е заключението му?

— На двата аудиозаписа се чуват два различни гласа, но помещението е едно и също.

Сърцето на Хари се разблъска.

— Какво излезе за месото във фризера? Свинско ли се оказа?

— Точно така, Хали. Месото във фризера се оказа свинско.

Супауади му смигна и се изкикоти въздоволно: явно това не беше всичко.

— И?

— Кръвта обаче не е само свинска. Част от нея е човешка.

— Можеш ли да установиш чия е?

— Докато получа окончателния резултат от ДНК изследването, ще минат няколко дни. Дотогава заключението важи с деветдесетпроцентова сигурност.

Ако Супауади имаше подръка тромпет, щеше да изсвири тържествен туш — беше сигурен Хари.

— Кръвта е на нашия приятел, най Клипра.

След известно прехвърляне най-сетне свързаха Хари с кабинета на Йенс.

— Как върви, Йенс?

— Бива.

— Сигурен ли си?

— Какво имаш предвид?

— Ами звучиш ми… — Хари се затрудни да намери точната дума. — … малко минорно.

— Може… Едва ли… Сложно е. Тя изгуби цялото си семейство и аз… — Гласът се прекърши.

— И ти — какво?

— Зарежи.

— Хайде де, Йенс.

— Работата е там, че дори да съм имал резерви към този брак, вече няма начин да се отметна.

— Защо?

— За бога, само аз ѝ останах, Хари. Знам, редно е да мисля за нея и за всичко, което тя преживя, но мисля за себе си и в какво съм на път да се впусна. Сигурно съм лош човек, обаче съм изплашен до смърт, разбираш ли?

— Горе-долу.

— Дявол да го вземе. Ако ставаше дума за пари, щях някак да се оправя. По финансовата част съм специалист. Но сега става дума за…

— За чувства? — помогна му Хари.

— Точно така. Пълен кошмар — засмя се горчиво Йенс. — И все пак съм решил веднъж в живота си да постъпя като алтруист. Искам да присъстваш и да ми сриташ задника, ако забележиш и най-слабия признак на колебание. Хилде има нужда нещо да отвлече вниманието ѝ от тежката загуба и насрочихме сватбата. Четвърти април. В Банкок тогава е Великден. Как ти се струва? Тя започна да гледа малко по-ведро на живота. Почти е решила да спре пиенето. Ще ти изпратя самолетния билет по пощата, Хари. Не забравяй, че разчитам на теб. Само посмей да ме подведеш.

— Щом аз съм най-добрият ти кандидат за кум, направо не ми се мисли какъв социален живот водиш, Йенс.

— Всичките ми познати са ме прецаквали поне веднъж. Как да повериш на такъв човек толкова важна задача?

— Добре — засмя се Хари. — Дай ми още няколко дни за размисъл. Обаждам се да те помоля за услуга. Опитвам се да открия нещо за един от собствениците на „Пуридел“: дружество на име „Елем Лимитид“. Във фирмения регистър откривам само номер на пощенска кутия в Банкок и потвърждение, че акционерите са внесли надлежно уставния капитал.

— Това дружество не съм го чувал. Сигурно сравнително отскоро е съсобственик на „Пуридел“. Ще поразпитам тук-там и ще ти се обадя.

— Недей. Строго конфиденциално е. В течение сме само аз, Лиз и Льокен. Не споменавай за това пред никого. Дори колегите ни в полицията са в неведение. Тримата ще се срещнем довечера да обсъдим положението. Ще е супер, ако дотогава откриеш нещо. Аз ще те потърся, става ли?