Ю Несбьо - Хлебарките

— Ще ти кажа — отвърна Хари, доволен, че най-сетне му се удава възможност и той да допринесе с нещо. — Това е магнетофон за половин милион крони. Видях съвсем същия модел в кабинета на Бреке. Записва телефонни разговори, а съдържанието на записа и времевият код не могат да бъдат манипулирани и затова ги използват при евентуален съдебен спор. Това е супер, когато хората уговарят сделки за милиони устно, по телефона.

— Супер е, когато разговаряш с хора в един от най-корумпираните браншове в една от най-корумпираните държави.

Хари прехвърли набързо документите върху бюрото. Пред погледа му попаднаха писма с логотипи на японски и американски компании, споразумения, договори, проектоспоразумения и техните коригирани версии. В голяма част от тези документи се споменаваше името BERTS. Забеляза книжка, скрепена с телбод. На корицата стоеше името „Баркли Тайланд“. Съдържанието представляваше анализ на компания, наречена „Пуридел“. Продължи да разглежда с помощта на фенера. Ръката му замръзна, когато лъчът улови нещо на стената.

— Бинго! Я погледни тук, Льокен. Това трябва да е вторият нож от комплекта.

Льокен не отговори. Стоеше с гръб.

— Чу ли какво…

— Трябва да се махаме оттук. Веднага.

Хари се обърна. Снопче светлина от фенера на Льокен сочеше кутийка на стената, от която мигаше червена светлинка. В същия миг някой сякаш прониза ухото му с кука за плетене. От пронизителния високочестотен вой Хари оглуша наполовина.

— Бомба със закъснител! — извика Льокен и хукна. — Изгаси фенера!

Хари се помъкна след него по стълбите, потънали в мрак. Втурнаха се към страничната врата за гаража. Льокен спря, когато Хари сложи ръка върху бравата.

— Почакай.

Отвън се чуха гласове и подрънкване на ключове.

— Стоят пред входната врата — прошепна Льокен.

— Да изчезваме тогава!

— Не. Излезем ли сега, ще ни видят. Ще се измъкнем, когато влязат, съгласен?

Хари кимна. Сноп лунна светлина, оцветена в синьо от стъклената мозайка на прозореца над вратата, се просна върху паркета пред тях.

— Какви ги вършиш, човече?

Хари коленичи и с ръце събра на купчинка изронилата се от стената мазилка. Не успя да отговори, защото в същия миг парадната входна врата се отвори. Льокен дръпна дръжката на страничната и Хари изскочи навън. В следващия миг двамата вече тичаха приведени през моравата, докато чуваха как истеричният вой на алармата постепенно заглъхва зад гърба им.

— На косъм — отбеляза лаконично Льокен, когато се прехвърлиха през стената.

Хари го погледна. Лунната светлина проблесна в златния му зъб. Льокен дори не се беше задъхал.

След като Хари заби ножицата в контакта, в стената бе изгорял проводник, затова двамата пак седяха под треперливата светлина на стеаринови свещи. Льокен току-що бе отворил бутилка „Джим Бийм“.

— Защо бърчиш нос, Хуле? Не ти ли допада миризмата?

— Миризмата няма грешка.

— А вкусът?

— Чудесен е. С Джим сме стари приятели.

— О, така значи. — Льокен си наля щедро. — Да не би вече да сте поразвалили дружбата?

— Казват, че ми влияел зле.

— И сега кой ти прави компания?

Хари вдигна бутилката с кока-кола:

— Американският културен империализъм.

— Изобщо ли не близваш?

— През есента обърнах няколко бири.

Льокен се позасмя — топло и уютно като в програма на Ерик Бюе.

— Ето къде, значи, било разковничето. А аз си блъсках главата защо Турхюс е избрал точно теб.

Хари схвана, че Льокен му прави своеобразен комплимент: Турхюс би могъл да се спре на много по-голям идиот; причината да се спре на Хари е друга, не липсата му на професионализъм.

— Потиска ли гаденето? — Хари посочи бутилката.

Льокен го изгледа с недоумение.

— Помага ли ти да забравиш за малко работата си? Говоря за момченцата, за снимките, за цялата гадост?

Льокен пресуши уискито на един дъх и си наля пак. Отпи, остави чашата и се облегна.

— Разработил съм специално ноу-хау в тази сфера, Хари.

Хари имаше смътна представа за какво намеква фотографът.

— Знам как мислят, какви пориви ги движат, от какво се възбуждат, на кои изкушения устояват и на кои — не. — Льокен си извади лулата. — Откак се помня, ги разбирам.

Хари не знаеше какво да каже. Затова си замълча.

— Значи вече напълно си скъсал с алкохола? Бива ли те в това, Хуле? Да проявяваш воля? Като в онази история с цигарите: вземаш решение и го отстояваш непреклонно, независимо какво ти коства?