Ю Несбьо - Хлебарките

После отиде в кабинета на Лиз и поиска разрешение да поседи там. След час безмълвното му присъствие ѝ дотегна и тя го помоли да си върви.

Пак вечеря в „Льо Бушерон“. Французинът му говореше на френски, Хари отговаряше на норвежки.

Прибра се почти в единайсет.

— Имате посетителка — извести портиерът.

Хари се качи с асансьора, легна по гръб до ръба на басейна и се заслуша в ритмичните чести шляпания от загребванията на Рюна.

— Прибирай се — подкани я след малко той.

Тя не отговори. Хари стана и се качи пеш до апартамента си.

Льокен подаде бинокъла за нощно виждане на Хари.

— Чисто е — увери го той. — Знам как протича дежурството им. Сега охранителят ще седне в будката в подножието на полегатата алея до портата и ще направи следващия обход чак след двайсет минути.

Намираха се в таванското помещение на сграда на стотина метра от имението на Клипра. Прозорецът беше закован с дъски, но между две от тях зееше процеп точно колкото за обектив на бинокъл. Или на фотоапарат. Между таванското и внушителната къща от тиково дърво, украсена с драконови глави, се виждаха редица ниски бараки, улица и висока бяла стена с бодлива тел на върха.

— Единственият проблем е, че в този град хората са навсякъде. Непрекъснато. Следователно трябва да заобиколим и да се покатерим по стената зад ей онази барака.

Той я посочи и Хари погледна през бинокъла.

Льокен го посъветва да се облече с плътно прилепнали, тъмни, дискретни дрехи. Хари се спря на черни дънки и старата черна тениска с надпис „Джой Дивижън“. Докато я навличаше, се сети за Кристин: за времето на цялото им познанство беше успял да я запали единствено по „Джой Дивижън“. Така донякъде ѝ се бе реванширал, задето цигарите ѝ бяха опротивели.

— Да действаме — подкани го Льокен.

Навън в неподвижния въздух прахът се носеше свободно над посипаната с чакъл улица. Тумба момчетии играеха в кръг такроу — подаваха си с крак малка гумена топка. Улисани в играта, изобщо не обърнаха внимание на двамата облечени в черно фаранги. Те прекосиха улицата по диагонал, провряха се между бараките и незабелязано се добраха до стената. Мъгливото вечерно небе отразяваше мръсножълта светлина от милиони малки и големи светлинни източници — именно по тази причина във вечери като тази в Банкок никога не се смрачаваше напълно. Льокен извади тясна и тънка гумена постелка, навита на руло, метна малката си раница през стената, разви постелката и я прехвърли над бодливата тел.

— Първо ти. — Преплете пръстите на двете си ръце в нещо като стреме, което Хари да използва за отскок.

— А ти?

— Мен не ме мисли. Давай.

Повдигна го достатъчно, та Хари да се хване за един кол на върха. Хари преметна единия си крак над постелката и чу как шиповете разкъсват гумата под чатала му, докато прехвърли и другия. Опита се да не мисли за онова момче, което се спуснало по пилона на знамето на панаира в Румсдален, без да се сети, че въжето се захваща към пилона с кука. По думите на дядо му писъците на скопения нещастник се чували чак отвъд фиорда.

Льокен също се прехвърли успешно през стената.

— Леле, ама си бърз! — прошепна Хари.

— Пенсионерската тренировка за днес е отметната.

Пенсионерът хукна начело. Двамата притичаха сгърбени през моравата, покрай стената на къщата и спряха на ъгъла. Льокен извади бинокъла, за да провери дали охранителят гледа в друга посока.

— Сега!

Хари хукна, опитвайки да си внуши, че е невидим. До гаража нямаше кой знае какво разстояние, но беше осветено, а и нищо не ограничаваше видимостта от охранителната будка. Льокен го следваше плътно по петите.

Според мнението на Хари начините да проникнеш с взлом в чужда къща се броят на пръсти, но Льокен бе настоял да обсъдят предварително всичко до най-дребната подробност. Подчерта колко важно е да притичат заедно през последния, най-критичен участък, а Хари постави въпроса не е ли по-далновидно, докато единият се придвижва, другият да му пази гърба.

— И какъв е смисълът? — раздразнено попита Льокен. — Ако ни разкрият, ще разберем. Придвижваме ли се поединично, опасността да ни хванат в крачка е двойно по-голяма. Кажи ми, на нищо ли не ви учат днес в полицията?

Хари нямаше никакви възражения относно останалата част от плана.

В гаража се бе разположил царствено бял линкълн „Континентал“. Странична врата действително водеше към къщата. Льокен очакваше тази брава да се окаже по-лесна за разбиване от бравата на входната врата, а дори и да им се опънеше, охраната вече нямаше как да ги види.