Ю Несбьо - Хлебарките

— Няма как да си сигурен, че посетителят е бил именно посланикът — заключи Хари.

— И защо?

— Защото от мястото, където си се намирал, си го видял само от средата на гърба. Мозайката е скривала горната част от тялото му.

Льокен се разсмя.

— Видях повече от достатъчно. — Той успя най-сетне да запали лулата си и дръпна доволно. — Защото само един-единствен човек в цял Тайланд ходи облечен в такъв костюм.

При по-различни обстоятелства Хари вероятно би възнаградил оригиналността на събеседника си с усмивка, но точно сега в главата му се тълпяха твърде много мисли.

— Защо Турхюс и началникът на полицията в Осло не са уведомени за това?

— Кой казва, че не са уведомени?

Хари усети вътрешен натиск върху очните си ябълки. Огледа се за подходящ предмет, който да строши.

Бярне Мьолер се взираше през прозореца. Нямаше изгледи в скоро време студът да отпусне. Момчетата се кефеха на върлата зима и се прибираха за вечеря с премръзнали крака и ръце и зачервени бузи. Препираха се кой е победил в двубоя по дълъг скок.

Времето минаваше толкова бързо. Мьолер имаше чувството, че съвсем доскоро ги е държал между ските си и се е спускал по хълмовете от Грефсенколен. Вчера влезе в стаята им и предложи да им почете, а те само го изгледаха с недоумение.

Трине му бе казала, че ѝ се струва изморен. Изморен ли беше? Сигурно. Когато прие да оглави отдела, и през ум не му минаваше колко много на брой и колко сериозни ангажименти ще му се струпат. Ако нямаше рапорти, срещи и бюджетни прения, някой от подчинените му почукваше на вратата с проблем, безпомощен да разреши: жена му искала да се разделят, вноските по кредита станали непосилни, нервите му започнали да се обтягат.

Встъпи в длъжност с очакването да се занимава с полицейска работа, а впоследствие координирането на следствието се превърна във второстепенно задължение. Така и не свикна със задкулисните планове, със завоалираните подмятания, със службогонските интриги. Понякога се питаше нямаше ли да е по-добре, ако си беше останал на стария пост, но знаеше колко много Трине цени повишението на заплатата му. А момчетата искаха ски за скокове. Май беше настъпил и моментът да получат онзи компютър, за който отдавна го врънкаха. Тънки снежни къдели се вихреха по прозореца. Мама му стара, какъв печен полицай беше навремето!

Телефонът звънна.

— Да, моля.

— Обажда се Хуле. През цялото време ли си знаел?

— Ало? Хари, ти ли си?

— Спрели са се именно на мен, за да са сигурни, че това разследване няма да стигне доникъде. Така ли е? Знаеше ли го?

— Не разбирам за какво говориш — понижи глас Мьолер. Забрави и за ските, и за компютъра.

— Само искам да чуя от твоите уста дали си бил наясно с конкретните първоначални подозрения на хора от Осло кой е убиецът.

— Нямах представа… по-точно, нямам представа какви ги дрънкаш, да му се не види!

— Още в деня на престъплението началникът на полицията и Дагфин Турхюс са били информирани, че норвежец на име Уве Клипра и посланикът са потеглили заедно с един автомобил от дома на Клипра половин час преди посланикът да се настани в мотела. И са абсолютно в течение колко силно Клипра е заинтересован от смъртта на посланика.

Мьолер се тръшна на стола.

— Какъв интерес?

— Клипра е сред най-богатите мъже в Банкок. Посланикът е имал финансови проблеми и лично е инициирал напълно нерегламентирано разследване на Клипра за сексуално насилие над деца. Когато е бил открит мъртъв, в куфарчето му са намерени снимки на Клипра заедно с някакво момиче. Не е нужно да си гений, за да се досетиш по какъв повод го е посетил в дома му. Молнес е успял някак да го убеди, че не само действа самостоятелно, но и е направил компрометиращите снимки сам. После е определил цена за „всички копия“, нали така се изразяват рекетьорите? Невъзможно е, разбира се, да се провери колко копия е отпечатал Молнес и Клипра съвсем закономерно си е дал сметка, че изнудвач, при това с патологично влечение към хазарта, никога няма да го остави на мира. Затова предлага да се поразходят с колата, слиза до банката, изпраща Молнес да го изчака в мотела, където ще му занесе парите. Клипра пристига и вижда къде е паркирана колата на посланика. Излишно е да пита на рецепцията, нали? Мамка му, този тип е успял да прозре дори връзката между ножа и Клипра.

— Кой тип?

— Льокен. Ивар Льокен. Стар разузнавач; от няколко години действа в региона. Назначен е в ООН, по думите му работел с бежанци, но един господ знае дали не лъже. Според мен е на заплата в НАТО или нещо такова. От няколко месеца шпионира Клипра.