— Пътни и железопътни транспортни системи?
— Точно така. Навярно си забелязал какви огромни стоманени пилони набиват в земята навсякъде из града.
Хари кимна.
— До момента са монтирани шест хиляди такива стълба. Предстои броят им да се увеличи. Над магистралата се предвижда да се построи жп-линия. Говорим за свръхмодерна магистрала, дълга пет мили, и шест мили релсов път на стойност 25 милиарда крони. Те ще спасят този град от самозадушаване. Разбираш ли? Начинанието най-вероятно е най-мащабният инфраструктурен проект, започван някога някъде, своеобразно избавление, изградено от асфалт и траверси.
— И Клипра участва в него?
— Явно никой не е съвсем наясно кой участва и кой не. Ясно е само, че първоначалният главен изпълнител — предприемач от Хонконг — се е оттеглил и заложеният бюджет и предвиденият график ще отидат по дяволите.
— Превишаване на бюджета? Направо съм шокиран — сухо отвърна Хари.
— Това при всички случаи означава повече работа за другите изпълнители, а по мое предположение Клипра вече е вложил много в проекта. Понеже един от инвеститорите се оттегля от BERTS, политиците са принудени да склонят другите участници да преизчислят офертите си. Ако Клипра разполага с финансов ресурс да отхапе предложения пай от проекта, бързо ще се превърне в един от най-влиятелните предприемачи в региона.
— Добре де, но какво общо имат бизнес начинанията му с посегателствата над деца?
— Съвсем малко. Влиятелните мъже притежават способността да карат законовите параграфи да се огъват и разпъват в тяхна полза. Нямам основания да се съмнявам в морала на настоящото правителство, но политическото влияние на Клипра и вероятността един арест допълнително да забави целия пътен проект, прави екстрадирането му слабо вероятно.
— И какво ще правите?
— Вече се действа по въпроса. След случая с норвежеца, заловен в Патая по-рано тази година, нашенските политици се пробудиха и в момента се работи за подписването на споразумение, каквото имат Швеция и Дания с Тайланд. След като то стане факт, ще поизчакаме, ще арестуваме Клипра и ще обясним на тайландските власти, че снимките, разбира се, са направени, след като официалното споразумение е влязло в сила.
— И ще го осъдите за блудство с малолетни?
— Вероятно и за убийство.
Хари се сепна.
— Ти да не се имаш за единственият, съзрял връзката между ножа и Клипра? — попита Льокен, докато се опитваше да си запали лулата.
— Какво знаеш за ножа?
— Придружих Тоние Виг при идентифицирането на посланика в мотела. Успях да щракна няколко снимки.
— В присъствието и под погледите на цял екип полицаи?
— Е, да уточня, използвах миниатюрен фотоапарат. Побира се в ръчен часовник като този, например. — Льокен се усмихна. — Трудничко е да го купиш в обикновен магазин.
— И си открил сходството между стъклената мозайка върху ножа и къщата на Клипра?
— Свързах се с един монах от центъра за медитация „Махаси“ в Янгон. Бил е посредник при продажбата на храма на Клипра. Ножът представлявал част от покъщнината, която вървяла заедно с храма, и Клипра я получил под формата на бонус. Според монаха тези ножове се изработвали винаги по два от модел. По тази логика следва някъде да съществува съвсем същият нож.
— Задръж за момент — спря го Хари. — За да се свържеш с въпросния монах, трябва предварително да си се досещал, че ножът вероятно произхожда от бирмански храм.
Льокен сви рамене.
— Я стига, Льокен. Остава сега да се изкараш и археолог. Дори само за да установим, че ножът носи белези на културата на племето шан или как там му беше името, ние прибягнахме до услугите на професор. Подозирал си Клипра още преди да разпиташ за ножа.
Льокен си опари пръстите и хвърли раздразнено догорялата клечка.
— Имах основания да предполагам, че е възможно Клипра да е намесен по някакъв начин в убийството. В деня, когато посланикът загина, се намирах в апартамент точно срещу жилището на Клипра.
— И?
— Атле Молнес пристигна там към седем. Някъде около осем двамата с Клипра потеглиха в колата на посланика.
— Сигурен ли си, че са били именно те? Виждал съм служебната му кола. Като повечето дипломатически автомобили и тя е със затъмнени, непрозрачни стъкла.
— Когато колата пристигна, тъкмо наблюдавах Клипра през обектива на фотоапарата. Автомобилът паркира в гаража, а оттам една врата води право в къщата. Клипра стана и се насочи към вратата. После известно време не се появи никой, но изведнъж видях посланика в дневната. Обиколи я няколко пъти. После колата отпраши и Клипра изчезна.
Читать дальше