Ю Несбьо - Хлебарките

И избухна във внезапен блеещ смях. Хари се усмихна от куртоазия.

Йенс погледна часовника си и скочи.

— Щатските борси отварят. Очаквам големи сътресения. Ще се чуем. Помисли върху предложението за сестра ми.

Йенс излетя през вратата. Хари остана да си изпуши цигарата и да мисли за сестра му. После взе такси до Патпонг. Не знаеше какво търси, но влезе в един гоу-гоу бар, едва се сдържа да не си купи бира и бързо излезе. Хапна жабешки бутчета в „Льо Бушерон“, а собственикът лично дойде до масата му да му обясни на много лош английски каква носталгия го мъчи по Нормандия. Хари сподели, че дядо му е участвал в Нормандския десант през 1944 година. Не беше съвсем вярно, но поне накара лицето на французина да грейне.

Хари плати сметката и си намери друг бар. До него седна момиче в обувки с нелепо високи токове, погледна го с големите си кафяви очи и го попита иска ли да му направи свирка. „Как да не искам!“ — помисли си той, но поклати отрицателно глава. На телевизор, закачен над покритите с огледала рафтове на бара, излъчваха мач на „Манчестър Юнайтед“. В огледалото Хари виждаше момичета, танцуващи върху малка, интимна сцена точно зад него. Бяха си залепили малки златни звездички от хартия, които едва-едва скриваха зърната на гърдите им, но вършеха работа, колкото барът да не бъде упрекнат, че нарушава закона за голотата. Върху крайно оскъдните бикини всяко момиче имаше закрепено номерче. Полицаите изобщо не питаха с каква цел. Беше им повече от известно, че номерчетата служат, за да се избегнат недоразумения, когато клиент пожелае да откупи момиче от бара. Хари вече я беше забелязал. Номер двайсет. Дим стоеше малко встрани от четирите танцьорки, а измореният ѝ поглед сновеше като радар над наредените до бара мъже. По устните ѝ току пробягваше мимолетна усмивка, но не пробуждаше оживление в очите ѝ. Изглежда, беше успяла да привлече вниманието на един слаб мъж във военна униформа. Немец, предположи Хари, без сам да знае защо заложи именно на Германия. Клиентът гледаше как бедрата ѝ се поклащат лениво наляво-надясно, как лъскавата ѝ черна коса танцува по гърба ѝ, когато се обръща, как съблазнително грее гладката ѝ знойна кожа, сякаш обагряна от пламъка на вътрешен огън. „Ако очите ѝ бяха малко по-различни, щеше да е красива“, прецени Хари.

За кратка секунда погледите им се срещнаха в огледалото и Хари мигом се почувства сконфузен. Тя не показа с нищо да го е познала. Отмести поглед към телевизионния екран. Там се виждаше гърбът на играч, изчакващ да влезе на мястото на свой съотборник. Същият номер. Двайсет. „Сулшер“ — пишеше най-горе на фланелката. Хари сякаш се отърси от сън.

— По дяволите! — извика той и прекатури чашата си. Кока-колата плисна в скута на упоритата куртизанка. Хари си проправи път към изхода, сподирян от възмутените ѝ викове: „Ти не мой приятел!“.

Не успя да се свърже с Ивар Льокен на домашния му номер и набра Тоние Виг.

— Хари, как ли не се опитвах да вляза във връзка с теб! Снощи Льокен изобщо не се появи. Днес в посолството ми излезе с номера, че разбрал за друг ресторант и ме чакал там. Какво става?

— Друг път ще ти обясня. Знаеш ли къде е сега Льокен?

— Не. Или… момент, днес нали е сряда. Заедно с още двама от посолството се канеха да ходят на тематична вечер в КЧКТ — Клуба на чуждите кореспонденти в Тайланд. Там обаче членуват и мнозина други експати.

— Екс-пати?

— Прощавай, Хари. Екс-патриоти. Чужденци, заселили се и работещи тук.

— Тоест, емигранти?

Тоние Виг се изсмя.

— Не използваме това определение за себе си.

— Кога започва срещата?

— В седем и девет.

— И девет?

— Свързано е с будизма. Девет се смята за щастливо число.

— Виж ти.

— Това е нищо. Да видиш какво става, когато предстоят важни събития. Преди хонконгските представители да пристигнат за сключването на споразумението за BERTS, четирима ясновидци се опитвали цели две седмици да определят възможно най-благоприятната дата и час за подписването. Нямам нищо против азиатците, трудолюбиви и симпатични са, но в някои отношения още не са слезли от дърветата.

— Интересно, обаче трябва да…

— Налага се да приключваме, Хари. Може ли да довършим по-късно?

Хари затвори и поклати глава, потресен от ширещата се снобарщина. А после нумерологията била смехотворна.

Позвъни в участъка и попадна на Рангсан, който му продиктува личния номер на професора изкуствовед от музея „Бенчамабопит“.