Ю Несбьо - Хлебарките

В тази причина Хари не намери нищо по-различно от всяка друга, която бе чувал хората да изтъкват в полза на взаимоотношенията си със своя партньор. Йенс опипа нервно чашата си и се усмихна накриво.

— Престоят в затвора явно ми е изопнал нервите. Изобщо не ми е присъщо да споделям лични неща. Обещай да не ме издадеш през приятелите ми.

Келнерът се приближи и им направи знак.

— Хайде, започнал е.

— Кой?

Келнерът ги поведе навътре в ресторанта, прекосиха кухнята и тръгнаха да се качват по тясно стълбище. В коридора един върху друг бяха накамарени легени, а на стол седеше възрастна жена и се хилеше с почернелите си зъби.

— От бетеловите орехи е — поясни Йенс. — Отвратителен навик. — Дъвчат ги, докато мозъкът им изгние, а зъбите изпопадат.

Зад една врата Хари чу викове. Келнерът отвори и се озоваха в просторно таванско помещение без прозорци. Двайсетина-трийсетина мъже, сключили затворен кръг, жестикулираха и сочеха, брояха намачкани банкноти и си ги подаваха с бясна скорост. Повечето мъже бяха светлокожи, някои — в светли памучни костюми. На Хари му се стори, че вижда познато лице от Писателския салон в хотел „Ориентал“.

— Бой между петли — оповести Йенс. — Частно мероприятие.

— Защо? — Наложи се Хари да извика, за да надмогне ужасната олелия. — Четох, че в Тайланд боевете с петли все още са законни.

— Не съвсем. Властите разрешиха модифицирана разновидност на боевете: завързват ноктите зад краката, за да не се раняват смъртоносно. А и въведоха фиксирано времетраене, вместо боят да продължи, докато единият падне мъртъв. А тук се действа по старите правила. И няма ограничения за залозите. Да се приближим, а?

Хари се извисяваше над мъжете отпред и надникна в кръга. Два петела, кафявочервен и оранжев, обикаляха с поклащащи се глави и не изглеждаха ни най-малко заинтригувани един от друг.

— Как ще ги накарат да се сбият? — попита Хари?

— Няма страшно. Петлите се мразят по-силно, отколкото бихме се намразили двамата с теб.

— Защо?

— Защото се намират в един кръг. Защото са петли.

После, като по зададен сигнал, птиците се нахвърлиха една върху друга. Хари виждаше единствено пляскащи криле и хвърчаща слама. Мъжете крещяха от възбуда, а неколцина започнаха да подскачат. Из помещението плъзна странна, сладникавогорчива миризма на адреналин и пот.

— Виждаш ли петела с разделения по средата гребен? — попита Йенс.

Хари не виждаше нищо.

— Той е победителят.

— Как разбра?

— Ами така. Просто знам. Предварително съм наясно.

— Как…

— Не питай — усмихна се Йенс.

Крясъците отведнъж утихнаха. Единият петел лежеше повален. Някой простена, а мъж в сив ленен костюм ядосано удари шапка в пода. Хари погледна умиращия петел. Някакъв мускул под перата потрепна лекичко, после животното застина съвсем неподвижно. Изглеждаше абсурдно. Всичко бе започнало уж на игра, като боричкане, придружено от възгласи.

Покрай лицето на Хари прелетя окървавено перо. Тайландец с широки панталони вдигна мъртвия петел. Човекът едва се сдържаше да не заплаче. Другият петел поднови обхождането на кръга. Сега Хари забеляза разделения му гребен.

Келнерът се приближи до Йенс с пачка банкноти. Част от зрителите хвърлиха поглед към Бреке, някои кимнаха, но никой не обели дума.

— Случва ли се да загубиш? — поинтересува се Хари, след като заеха масата си в ресторанта.

Йенс запали пура и си поръча коняк, отлежал „Ричард Хенеси“ с четирийсет процента алкохолно съдържание. Келнерът попита два пъти дали е чул правилно. Направо не беше за вярване, че този Йенс е същият, когото Хари бе утешавал по телефона предния ден.

— Знаеш ли защо хазартът е болест, а не професия, Хари? Защото патологично пристрастеният към хазарта обича риска. Живее и диша заради тръпката на неизвестността.

Изпускаше дим на тлъсти клъбца.

— При мен е обратното. За да елиминирам риска, съм готов да стигна до екстремни крайности. Като приспаднеш разноските, от спечелената днес сума няма да остане много. Да не говорим за хвърления труд.

— Но никога не губиш?

— Имам прилична възвръщаемост.

— Прилична възвръщаемост? Да разбирам ли, че рано или късно хазартните типове се принуждават да заложат цялото си имущество?

— Нещо такова.

— А не се ли губи част от очарованието на хазарта, ако предварително знаеш изхода?

— Очарование? — Йенс вдигна пачката банкноти. — На мен това ми се струва достатъчно чаровно. Обезпечава ми това — направи широк жест с ръка и опаса помещението. — Аз съм просто устроен човек. — Йенс огледа огънчето на пурата. — Или нека си го кажем, както си е: малко си падам сухар.