Ю Несбьо - Хлебарките

Хари извади цигарата от устата си и я върна в кутията.

— Добре. — Той стана. — Непременно.

Йенс, с прилежно вързана папийонка, седеше облегнат на стола и се усмихваше с пламнали бузи. Хари го оприличи на момченце, което чака гости за рождения си ден.

— Почти се радвам, че ме държаха затворен няколко дни. Така човек се научава да цени повече малките неща. Като например „Дом Периньон“ от осемдесет и пета.

Щракна с пръсти на келнера, онзи доприпка до масата, вдигна капещата бутилка с шампанско от кофичката с лед и наля.

— Обожавам да ме обслужват сервитьори. Така се чувствам почти свръхчовек. А ти, Хари?

— Все ми е едно. Май не съм по тази част. — Хари опипваше нервно чашата си.

— Хората сме различни, Хари — установи с усмивка Йенс.

Отново изпълваше костюма си. Или просто беше облякъл друг костюм със същата кройка — Хари се затрудняваше да прецени.

— За някои хора луксът е необходим, колкото за други — въздухът — продължи да философства Йенс. — На мен скъпата кола, хубавите дрехи и малко глезотийки са ми нужни, за да се чувствам добре, за да усетя, че съществувам. Разбираш ли ме?

Хари поклати глава.

— Е, значи, от двама ни аз съм по-големият сноб. — Йенс хвана чашата си за столчето. — Вярвай на първото си впечатление, Хари, защото аз наистина съм боклук. А докато за нас, боклуците, има място под слънцето, не възнамерявам да изневерявам на същността си. Наздраве.

Повъртя глътката шампанско в устата си, преди да я преглътне. После оголи зъби и простена от удоволствие. Хари се усмихна и вдигна чашата си. Йенс го изгледа критично.

— Вода? Не е ли крайно време и ти да започнеш да се радваш на живота, човече? Не е нужно да си толкова строг към себе си.

— Понякога е нужно.

— Дрън-дрън. Всички хора сме родени хедонисти. Просто на някои им отнема повече време да го проумеят. Имаш ли си приятелка?

— Не.

— Не ти ли е време?

— Сигурно. Не виждам обаче какво общо има това с хедонизма.

— Няма, прав си. — Йенс надникна в чашата си. — Разказвал ли съм ти за сестра ми?

— Същата, на която си се обадил във вечерта на убийството?

— Да. Впрочем, тя не е обвързана.

Хари се разсмя.

— Не се чувствай задължен да ми се отблагодаряваш, Йенс. Не съм направил нищо кой знае какво, освен да уредя ареста ти.

— Не се шегувам. Страхотна мацка е. Работи като редактор в издателство, но според мен бачка твърде много и не ѝ остава време за личен живот. Пък и плаши мъжете, защото е точно като теб — сериозна жена, знае какво иска. Направило ли ти е впрочем впечатление, че всички норвежки мацки, избрани за мис еди-какво си, използват точно това клише, за да се самоопределят пред журналистите: аз съм жена, която знае какво иска. Адски дразнещо е, че този иначе нелош израз се обезцени до такъв шаблон. — Йенс придоби замислен вид. — Сестра ми прие моминското име на майка ми в деня, когато навърши пълнолетие. А навърши пълнолетие в пълния смисъл на думата.

— Не съм толкова сигурен дали с нея ще си паснем.

— Защо?

— Ами защото съм страхливец. Търся си себеотрицателно момиче с професия в сферата на социалното обгрижване и държа да е толкова красива, че още никой да не е посмял да ѝ го каже.

— Съвсем спокойно се оженѝ за сестра ми — засмя се Йенс. — Няма проблем дори ако не я харесаш. Ужасна работохоличка е, почти няма да я виждаш.

— Тогава защо си се обадил в дома ѝ, а не на работното място? Когато си я потърсил, в Норвегия е било два следобед.

Йенс поклати глава.

— Да си останем между нас: така и не се научих да се оправям с времевата разлика; в смисъл — прибавят ли се часове, или се изваждат. Чувствам се ужасно неудобно. Според баща ми страдам от начална форма на старческа деменция, наследена по майчина линия.

Йенс побърза да увери Хари, че сестра му не проявявала никакви признаци на подобно слабоумие, дори тъкмо обратното.

— Стига толкова, Йенс. Я по-добре разкажи как върви при теб. Вече мислиш ли за брак?

— Шшт… Не изричай тази дума на глас, ще вземеш да ми докараш сърцебиене. Брак… — Йенс потръпна. — Имам проблем: от една страна, не съм моногамен по природа, но от друга, съм романтична натура. Сключа ли брак, трябва да приключа с кръшкането, разбираш ли? А мисълта никога повече през целия си живот да не правя секс с друга жена, освен със съпругата ми, е доста страшничка, не мислиш ли?

Хари се замисли по въпроса.

— Вземи, например, поканата към момичето в асансьора. Според теб кое ме е подтикнало? Чисто и просто ме е хванал гипсът, нали? Само за да си докажа, че още ме бива да се вълнувам от друга жена. Всъщност пълно фиаско. Хилде е… — Йенс затърси думите — … притежава нещо, което не съм открил у никоя друга жена. А доста съм търсил, повярвай ми. Не мога точно да го определя, но ме е страх да се откажа от него, защото трудно ще го намеря другаде.