Ю Несбьо - Хлебарките

— Хуле? — простена другият.

Хари си спомни, че в суматохата бе извикал думата на норвежки.

— Най-добре ме пусни. Ивар Льокен съм. Няма да ти погаждам никакви номера.

Льокен запали стеаринови свещи, докато Хари оглеждаше пистолета му — специално конструиран „Глок“ 31. Беше извадил пълнителя и го бе прибрал в джоба си. Въпреки това пистолетът беше най-тежкият, който Хари бе държал.

— Сдобих се с него по време на службата ми в Корея — поясни Льокен.

— Така значи. Корея. Какво правеше там?

Льокен прибра кибрита в един долап и седна до масата срещу Хари.

— Под егидата на ООН Норвегия беше изградила полева болница в Корея. Бях младши лейтенант и си мислех, че си падам по силните усещания. След мира през 1953 година продължих да работя за ООН — към новооснованото представителство на Върховния комисариат за бежанците. Прииждаха от границата със Северна Корея и при възникналата обстановка не важаха никакви закони. Спях с този пищов под възглавницата.

— Ти да видиш. И с какво се занимава?

— Заминах за Бангладеш, после за Виетнам. Глад, война и бежанци на лодки. След тези преживявания животът в Норвегия ми се стори безкрайно тривиален. Издържах у дома само две години и пак заминах. Сещаш се.

Хари не се сещаше. Не знаеше и какво да мисли за мършавия тип пред себе си. Приличаше на древен вожд — с орлов нос и дълбоко вкопани, будни очи. Косата му беше бяла, лицето — загоряло и сбръчкано. Льокен не изглеждаше ни най-малко напрегнат от създалата се ситуация, а това изправяше Хари още повече на нокти.

— Защо се върна? И как успя да се промъкнеш незабелязано покрай моя колега?

Беловласият норвежец се усмихна с вълча усмивка. Под треперливия пламък на стеариновата свещ проблесна златен зъб.

— Колата, с която дойдохте, не се вписва сред возилата в този квартал. Тук има само триколесни рикши, таксита и брички. Видях двама души в колата, и двамата неестествено изправени. Минах зад ъгъла и влязох в едно кафене, откъдето да ви наблюдавам. След известно време видях как лампичката в купето светна и вие излязохте. Очаквах единият да дежури и да чака колегата му да слезе. Допих си кафето, спрях такси и заръчах на шофьора да ме закара вътре в гаража, откъдето се качих с асансьора. Номерът с късото съединение беше много оригинален…

— Обикновено хората изобщо не обръщат внимание какви автомобили са паркирани по улицата, освен ако нямат специална школовка или не са с изострена бдителност.

— Да кажем, че Тоние Виг няма шансове да я номинират за „Оскар“.

— С какво всъщност си изкарваш хляба в Тайланд?

Льокен направи широк жест към фотографиите и оборудването, пръснато по пода след кратката им схватка.

— И се препитаваш със снимки на… такива неща?

— Да.

Хари усети как пулсът му се ускори.

— Имаш ли представа колко се лежи за такова престъпление? Разполагам с достатъчно доказателства да ти друснат десетина годинки.

Льокен се изсмя късо и сухо.

— Ти за глупак ли ме имаш, инспекторе? Ако беше издействал заповед за обиск, нямаше да се промъкваш в дома ми с взлом. Дори да съм рискувал да ме осъдят за снимките в дома ми, ти и твоите колеги ми помогнахте да отърва кожата. Всеки съдия ще отхвърли доказателства, събрани по такъв начин. Постъпката ви е не просто неправомерна, тя си е направо противозаконна. Дали пък на теб не ти предстои да удължиш престоя си в Тайланд, Хуле?

Хари го удари с пистолета. Все едно развъртя кран — от носа на Льокен рукна кръв.

Той не помръдна, само сведе поглед надолу да види как ризата на цветя и белите панталони се обагрят в червено.

— От истинска тайландска коприна са, да знаеш. Не са никак евтини.

Вместо да изпусне парата, Хари усети как гневът му набъбва още повече.

— Муха те ухапала, проклет педераст. Сигурно ти плащат добре за тези гнусотии. — Хари ритна снимките по пода.

— Е, дали е добре… — Льокен притисна бяла носна кърпичка към носа си. — Фиксираната заплата според закона за държавните служители плюс командировъчен бонус.

— Какви ги дрънкаш?

Златният зъб пак проблесна. Хари усети как ръката го заболява от стискането на пистолетната дръжка. Радваше се, че предварително е извадил пълнителя.

— Имаш известни пропуски в информацията, Хуле. Вероятно е било редно да те осведомят по-рано, но началникът на полицията сметна за ненужно да те посвещаваме, защото моето занимание няма нищо общо с убийството, което разследваш. Но така и така ме разкри, защо да не ти кажа всичко. Шефката на полицията и Дагфин Турхюс ме осведомиха за снимките, които си намерил в куфара на Молнес, и, естествено, си се досетил чии са — той разпери ръка. — Тези снимки и снимките, изложени тук, са част от разследване на педофилия, което по различни причини засега е засекретено. Повече от шест месеца наблюдавам този човек. Снимките ще послужат като доказателствен материал.