Ю Несбьо - Хлебарките

— Властите искат Тайланд да се отърве от клеймото на рай за педофилите. Този имидж вреди на туристическия отрасъл, който не залага на секса. Но полицията не отдава приоритет на разследването на сексуални престъпления, защото това ще доведе до куп неприятности заради арести на чужденци. Педофилите са предимно от влиятелни европейски страни, Япония и САЩ, а те мигом впрягат целия си държавен апарат с искания за екстрадиране на задържаните техни граждани и съответните дипломатически представители плъзват из полицейските коридори, започват да валят обвинения в искане на подкупи и така нататък.

— И в резултат цари пълен разнобой в политиката на институциите.

Тоние грейна в ослепителна усмивка. Хари разбра, че не е предназначена за него, а за един от „всички“, които минаваха зад гърба му.

— Някои си сътрудничат, други си пречат. Властите в Швеция и Дания, например, се споразумяха с тайландските власти за правото да изпращат свои полицаи, за да разследват случаи със замесени шведски и датски педофили. Освен това, съгласно приетите поправки в законовата база в Тайланд, е позволено датски и шведски граждани да бъдат съдени в съответните си държави за посегателства над деца, извършени на територията на Тайланд.

— А Норвегия?

Тоние сви рамене.

— Нямаме споразумение за екстрадиция с Тайланд. Знам, че норвежката полиция настоява максимално скоро да подпишат подобен договор, но не ми се вярва нашенските власти да съзнават какво се случва из Патая и Банкок в цялата му пълнота. Виждал ли си деца да продават дъвки по улиците?

Хари кимна. В гоу-гоу баровете в Патпонг гъмжеше от невръстни продавачи на дъвки.

— Това е своеобразен таен код. Дъвката е знак, че децата се продават.

Хари потръпна при спомена за пакетчето „Риглис“, купено от босоного чернооко момченце със смъртно изплашен вид. Тогава Хари отдаде страха му на голямата навалица и олелия наоколо.

— Ще ми разкажеш ли нещо повече за фотографските интереси на Ивар Льокен? Виждала ли си негови снимки?

— Не, но съм виждала атрибутите му, а те са много впечатляващи.

Страните ѝ почервеняха леко, когато си даде сметка защо Хари неволно се усмихна на отговора ѝ.

— А пътешествията му из Индокитай? Сигурна ли си, че е ходил там?

— Е, чак да съм сигурна. Защо ще лъже?

— Някакви догадки?

Тоние Виг скръсти ръце, все едно изведнъж ѝ стана студено.

— Всъщност нямам. Хареса ли ти чаят?

— Ще те помоля за една услуга, Тоние.

— Какво включва тази услуга?

— Покана за вечеря.

Тя вдигна изненадано очи.

— Ако имаш време — добави Хари.

Отне ѝ малко време да си префасонира изражението, но накрая докара отново флиртаджийската си усмивка.

— Графикът ми е празен за теб, Хари. Когато кажеш.

— Чудесно. — Хари смукна въздуха между зъбите си. — В такъв случай се питам дали би могла да поканиш Ивар Льокен на вечеря днес между седем и десет.

Тоние Виг, достатъчно обиграна, запази фасадата си непокътната, за да избегне конфуза. След като Хари ѝ обясни защо я моли за такова нещо, тя се съгласи. Той продължи да дрънчи с порцелана, смотолеви, че е време да си върви, и се оттегли скоропостижно и недодялано.

Всеки може да проникне с взлом в чужд дом. Достатъчно е само да забиеш кози крак между ключалката и касата на вратата и да напънеш лоста, та да се разхвърчат стърготини. Но да нахлуеш неправомерно в чужда собственост, без да ломиш и без обитателите изобщо да разберат за посещението на неканения гост, вече се иска майсторлък. Майсторлък, който Сунторн, оказа се, владееше до съвършенство.

Ивар Льокен живееше в жилищен комплекс на отсрещния бряг на моста „Пра Пинклао“. Сунторн и Хари прекараха в колата близо час пред сградата, преди най-сетне да го видят да излиза. Изчакаха десетина минути, за да са сигурни, че Льокен няма да се върне за някоя забравена в бързината вещ.

Охраната се оказа много ленива. Двама униформени мъже стояха до портата към гаража и разговаряха. Вдигнаха глава, видяха бял мъж и сносно облечен тайландец да вървят към асансьора и подновиха диалога си.

Хари и Сунторн се качиха на тринайсетия етаж — или на 12Б, както пишеше на таблото с бутоните в асансьора. Сунторн извади два шперца — по един за всяка ръка — и ги пъхна едновременно в ключалката. Издърпа ги почти мигновено.

— Важното е да запазиш спокойствие — прошепна Хари. — Не се стресирай. Имаме цялото време на света. Опитай някой друг шперц.