Ю Несбьо - Хлебарките

Мислеше за Биргита. За шведката, с която се бе запознал в Австралия и която му се беше обяснила в любов. Какво беше казал Ауне? Че Хари „се страхува от обвързване“. Последно, преди да се унесе, през ума му мина, че избавлението и махмурлукът вървят ръка за ръка.

Съдейки по вида му, Йенс Бреке не бе мигнал от последната си среща с Хари. Кървави жилки замрежваха очите му, а ръцете му шареха безцелно по масата отпред.

— Значи не се сещаш за тъмнокожия паркинг-охранител с афроприческата? — попита Хари.

— Вече ти казах, никога не съм използвал подземния паркинг — поклати глава Бреке.

— Засега да забравим за Джим Лав — предложи Хари. — Да се съсредоточим върху неизвестното лице, което се опитва да те вкара зад решетките.

— Какво имаш предвид?

— Някой здравата се е потрудил да опропасти алибито ти.

Йенс повдигна вежди толкова високо, че почти се сляха с косата му.

— На десети януари някой е поставил касетата от трети януари във видеорекордера и новият запис е изтрил онази част от стария, на която се очаква да видим автомобила на посланика и как ти изпращаш Молнес до подземния паркинг.

Веждите на Йенс се смъкнаха и изписаха буквата V.

— Какво?!

— Помисли хубаво кой може да е.

— Питаш дали имам врагове ли?

— Например. Или просто в твое лице някой е открил удобен кандидат да бъде натопен.

— Врагове, казваш… — Йенс си потърка тила. — Не се сещам чак за врагове. — Лицето му грейна. — Това значи, че ще ме пуснат.

— Сори, все още не си извън подозрение.

— Чакай де, нали каза, че сте…

— Началникът на полицията няма да те освободи от ареста, преди да предоставиш убедително алиби. Затова те приканвам да си помислиш хубаво. Някой, който и да е, видя ли те, след като се сбогува с посланика и тръгна към дома си? Някой в подземния паркинг, след като си излязъл от кабинета си, или когато си се качил на таксито? Да си спирал пред някоя лавка? Дай ми нещо.

Йенс отпусна чело върху върховете на пръстите си. Хари запали цигара.

— Дявол да го вземе, Хари! Ти съвсем ме гипсира с този мистериозен запис. Изгубих способността да мисля нормално. — Йенс простена и удари с длан по масата. — Знаеш ли какво ми се присъни снощи? Че убивам посланика. Двамата излизаме през главния вход и с колата му отиваме до някакъв мотел, където забивам грамаден касапски нож в гърба му. Опитах да се спра, но не бях господар на собственото си тяло. Бях все едно заключен в робот, който ръгаше ли, ръгаше, а аз…

Бреке млъкна.

Хари мълчеше, за да не го пришпорва.

— Работата е там, че не понасям да се чувствам принудително затворен. Открай време това ме влудява. Баща ми… — преглътна и сви в юмрук дясната си ръка. Хари видя как кокалчетата му побеляха. Йенс продължи почти шепнешком: — Ако сега някой влезе с написани самопризнания и ми обещае да ме пусне да си вървя, стига да подпиша, направо не знам дали ще намеря сили да откажа.

— Опитай пак да си спомниш нещо. — Хари стана. — Сега, след като доказахме, че видеодоказателството е невалидно, ще съумееш да си възвърнеш рационалната мисъл.

И тръгна към вратата.

— Хари?

Хари се запита защо хората изведнъж стават толкова разговорливи точно когато им обърнеш гръб.

— Да?

— Защо ме смяташ за невинен, при положение че всички други са на обратното мнение?

— Първо, защото не разполагаме нито с преки, нито дори с косвени улики срещу теб. Арестът се базира само на липсващото ти алиби и на предполагаем, но доста спорен мотив — отговори Хари, без да се обръща.

— И второ?

Хари се усмихна и завъртя глава:

— Защото още от мига на запознанството ни те сметнах за пълен боклук.

— И?

— Хич ме няма в преценката за хората. Приятен ти ден.

Бярне Мьолер си отвори едното око, примижа срещу часовника върху нощното шкафче и се почуди що за идиот, да му се не види дано, смята за нормално да звъни по телефона в шест призори.

— Знам колко е часът — избърза Хари, преди Мьолер да го е смъмрил. — Налага се да провериш един тип. Засега не разполагам с нищо конкретно, просто интуиция.

— Интуиция… — гласът на Мьолер напомняше пърпоренето на парче картон във велосипедна спица.

— Да, предположение. Според мен убиецът е норвежец, а в такъв случай кръгът на възможните извършители значително се стеснява.

— Защо норвежец? — Мьолер изхрачи цяла кофа секрети.

— Ами защо… По якето на Молнес открихме следи от мас на северен елен. Най-вероятно с нея е бил натрит ножът, с който е наръган. Ъгълът на прободната рана говори, че е нанесена от сравнително висок човек. Повечето тайландци, както сигурно ти е известно, са дребнички.