Ю Несбьо - Хлебарките

— Добре, но не можеше ли да отложиш тази новина за след два часа, Хуле?

— Можех, разбира се — отвърна Хари и млъкна.

— Тогава защо не го направи?

— Защото тук, в Банкок, петима следователи и един полицейски началник седят и чакат да си размърдаш задника, шефе.

Мьолер му звънна два часа по-късно.

— Поради каква причина поиска да проверим именно това лице, Хуле?

— Ами по каква… Разсъждавах по следния начин: който е натрил ножа си с еленова мас, е логично да е бил в Северна Норвегия. После си спомних, че двама мои приятели, които се върнаха от военна служба във Финландия, си бяха купили едни огромни ескимоски ножове. Ивар Льокен е служил в армията няколко години и е бил стациониран във Вардьо. Освен това имам чувството, че умее да борави с нож.

— Може и да си прав. С какви други сведения за него разполагаш?

— Със съвсем оскъдни. Тоние Виг смята, че са го заточили тук, в Банкок, докато се пенсионира.

— Така или иначе, името му не фигурира в регистъра на осъдените лица.

— Но?

— Но въпреки това в системата има негово досие.

— Как така?

— Името му се появи на екрана, но не успях да отворя файла. Час по-късно ми се обадиха от армейската щабквартира в Хюсебю да питат защо съм се опитвал да вляза в досието му.

— Ти да видиш.

— Помолиха да им изпратя официално запитване, ако искам сведения за Льокен.

— Зарежи тази работа.

— Вече я зарязах, Хари. И бездруго подобни запитвания са обречени на провал.

— Говори ли с Хамервол от „Пороци“?

— Да.

— Какво ти каза?

— Че картотека на норвежките педофили в Тайланд, естествено, не съществува.

— Така си и мислех. Пустата Комисия за защита на личните данни.

— Тя няма нищо общо.

— Сериозно?

— Преди няколко години съставихме списък, но непрекъснатото му осъвременяване се оказа непосилно. Просто броят на извратените ни сънародници в Тайланд се оказа твърде голям.

Хари се обади на Тоние Виг и поиска да се видят максимално скоро. Тя настоя да се срещнат в Писателския салон в хотел „Ориентал“ на чаша чай.

— Всички ходят там — мотивира се Тоние.

Хари откри, че под „всички“ тя разбира белокожи, състоятелни и изтупани.

— Добре дошъл в най-хубавия хотел в целия свят, Хари — изчурулика Тоние от недрата на дълбоко кресло в лобито.

Беше облечена в синя памучна рокля и държеше сламена шапка в скута си. Тоалетът ѝ носеше непогрешимите белези на стария невъзмутим колониализъм; същият впрочем лъхаше и от другите посетители наоколо.

Влязоха в Писателския салон, поръчаха чай и отвърнаха вежливо на кимването на другите белокожи, които явно смятаха, че общата раса е достатъчно основание за поздрав. Хари дрънчеше непохватно с порцелановия сервиз.

— Май не си падаш по такива места, а, Хари? — Тоние отпи от чая и го стрелна с дяволита усмивка.

— Опитвам се да разбера защо любезнича с непознати американци в екипи за голф.

— О, малко цивилизовано обкръжение не е навредило никому — засмя се звънко тя.

— Откога пепитените бричове са признак на цивилизованост?

— Е, щом предпочиташ, да наречем обкръжението малко по-отбрано.

Хари установи, че жената пред него не е успяла да надскочи еснафския си светоглед. Сети се как Санпет, старият тайландец, се бе преоблякъл в изгладена риза и дълъг панталон, когато Хари го посети, и беше седнал под прежурящото слънце, за да не смути посетителя със сиромашката обстановка в дома си. Неговата постъпка свидетелстваше за много по-изтънчена душевност от показните изцепки на чужденците в Банкок.

Хари попита Тоние какво знае за педофилите.

— Само това, че Тайланд е притегателен център за мнозина от тях. Както вероятно си спомняш, миналата година спипаха един норвежец буквално със смъкнати гащи в Патая. Нашенските вестници публикуваха очарователно композирана снимка на три малки момчета, уличили го в полицията. Лицето на мъжа е замъглено, техните — не. В английското издание на „Патая Мейл“ беше обратното. Освен това в подзаглавието цитираха цялото име на мъжа, а по-надолу в текста последователно го наричаха „норвежеца“. — Тоние поклати глава. — Тайландците, абсолютно невежи относно Норвегия, изведнъж научиха името на нашата столица, защото в пресата излезе информация, че нашенските власти са отправили искане педофилът да бъде транспортиран до Осло със самолет. Всички се чудеха защо, за бога, си го искаме обратно. Тук, в Тайланд, щеше да си полежи няколко годинки.

— Щом законът предвижда толкова сурово наказание, защо има толкова педофили?