Ю Несбьо - Хлебарките

— Знам едно място, където ще ти намеря евтини…

— Няма нужда, тези са си екстра.

Взеха Нхо. Персоналът на „Юпа Хаус“ сигурно щеше да изиска полицаите да се легитимират, преди да им покаже списъка с гости, а Майсан не изпитваше желание да разкрива самоличността си в този квартал.

— Благодаря — каза Хари.

— И умната — предупреди ги Майсан и изчезна в сенките.

Администраторът в хотел „Юпа Хаус“ приличаше на отражение в криво огледало от увеселителен парк — от онези, дето пречупват образа на посетителите в причудлив вид. В случая образът беше неестествено изшилен. Над тесни, полегати рамене, върху шия като на граблива птица, беше кацнало издължено лице. Мъжът имаше рядка коса, косо разположени очи и рехав мустак. Деловото му излъчване ведно с черния костюм навяваше на Хари асоциация с погребален агент.

Той увери Хари и Нхо, че нямат обитател с името Лав. Когато го описаха, администраторът само се усмихна още по-широко и поклати глава. Над плота висеше табела, където бяха изписани елементарните правила за вътрешен ред: внасянето на оръжие и зловонни предмети, както и пушенето в леглата са строго забранени.

— Извинете ни за момент — обърна се Хари към администратора и отведе Нхо до вратата. — Кажи си сега думата.

— Трудна работа. Виетнамец е.

— Е, и какво, като е виетнамец?

— Не си ли чувал какво е казал Нгуен Као Ки 17 17 Нгуен Као Ки (1930-2011) — ръководител на виетнамските военновъздушни сили през шейсетте години. Впоследствие министър-председател на Южен Виетнам във военната хунта от 1965 до 1967 година. — Б.пр. за сънародниците си по времето на Виетнамската война? Виетнамците били родени лъжци; било им заложено генетично да лъжат, след като в течение на поколения били научили, че истината не носи друго освен нещастие.

— Значи, според теб администраторът лъже?

— Нямам представа. Много е обигран.

Хари се обърна, приближи се до плота и помоли за мастър-ключа. Администраторът се усмихна колебливо.

Хари повиши леко глас, повтори на английски „master key“ буква по буква и се усмихна през стиснати зъби.

— Искаме да претърсим целия хотел, стая по стая. Разбирате ли? Открием ли нещо нередно, ще се наложи да затворим хотела за по-нататъшни следствени действия, но едва ли ще се стигне чак до такава мярка.

Администраторът поклати глава и изведнъж започна да изпитва сериозни затруднения в разбирането на английския.

— Знам какво говоря, защото според тази табела е забранено да се пуши по стаите.

Хари смъкна с един замах табелата и я тресна върху плота на рецепцията.

Виетнамецът дълго оглежда табелата. Нещо се размърда под кожата на птичия му врат.

— В стая 304 е отседнал мъж на име Джоунс. Дали не търсите този човек?

Хари се обърна към Нхо, който сви рамене.

— В момента господин Джоунс в стаята си ли е?

— Не е излизал оттам, откакто се регистрира.

Администраторът ги придружи до третия етаж. Почукаха, но никой не отговори. Нхо даде знак на администратора да отключи и извади трийсет и пет милиметрова „Берета“ от кобура на глезена си, зареди я и освободи предпазителя. Главата на администратора започна да се поклаща конвулсивно като на кокошка. Той завъртя ключа и предпазливо отстъпи две крачки назад. Хари бутна внимателно вратата. Поради плътно спуснатите завеси вътре цареше почти пълен мрак. Хари провря ръка от вътрешната страна на вратата и натисна ключа за осветлението. На леглото лежеше Джим Лав — неподвижно, със затворени очи и със слушалки тип диадема на ушите. На тавана се въртеше с жужене вентилатор и разлюляваше завесите. На ниска масичка до леглото стоеше наргиле.

— Джим Лав! — извика Хари, но мъжът не реагира.

„Или спи, или е надул уокмена“ — предположи той и се огледа из стаята, за да провери има ли други освен Джим. Чак когато видя как една муха преспокойно излезе от дясната му ноздра, Хари разбра, че той не диша. Отиде до леглото и положи длан върху челото му. Все едно докосна студен мрамор.

Хари седеше на един ръбест стол в хотелската стая и чакаше. Тананикаше си някакво парче, но не се сещаше за заглавието.

Лекарят се появи и установи, че Лав е мъртъв от минимум дванайсет часа — впрочем Хари му го бе казал още преди да чуе заключението му. На въпроса след колко часа ще са готови резултатите от аутопсията лекарят сви рамене. Хари знаеше и този отговор: също минимум дванайсет.

Надвечер всички без Рангсан се събраха в кабинета на Лиз. От великолепното сутрешно настроение на старши инспекторката не беше останал и помен.