Ю Несбьо - Хлебарките

Очакваше тя да каже нещо, да попита защо, но Рюна остана безмълвна.

— Не искам да те обременявам, Рюна — въздъхна Хари. — Но така или иначе това ми е на главата, както впрочем и на твоята. Затова си мисля, че е най-добре да се опитаме да си помогнем взаимно.

— Добре.

Хари се опита да разшифрова интонацията. Реши да премине по същество.

— Искам да разбера малко повече за него, що за човек е, дали е за какъвто се представя и така нататък. Мислех да започна с връзката му с майка ти. Все пак ги дели сериозна възрастова разлика…

— Питаш се дали не я използва?

— Нещо такова, да.

— Най-вероятно тя го използва, но обратното?

Хари седна на един от столовете под върбата. Рюна обаче остана права.

— На майка ми не ѝ допада да съм наблизо, когато са заедно, и аз така и не успях да го опозная.

— Въпреки това го познаваш по-добре от мен.

— Дали? Хм. Изглежда ведър човек, но може да е само поза. При всички случаи се старае да се държи добре с мен. Негова, например, беше идеята да ме запишат на тайски бокс. Май си е внушил, че много се вълнувам от спорт заради скоковете във вода. Но дали използва майка ми? Не знам. Съжалявам, май никак не ти помогнах, но нямам представа как разсъждават мъжете на тази възраст, все пак вие не показвате открито чувствата си…

— Благодаря, беше ми полезно да те изслушам, Рюна. — Хари си нагласи слънчевите очила. — Ще помолиш ли майка ти да ми звънне, когато се събуди?

Тя застана на ръба на басейна с гръб към водата, подскочи и описа парабола с грациозно извит гръб и наведена назад глава. Когато се обърна да си върви, Хари видя как по повърхността на водата се пукаха мехурчета.

Мениджърът на Бреке в „Баркли Тайланд“ носеше косата си сресана на една страна, за да прикрие плешивостта си, а по лицето му бе изписано отявлено безпокойство. Кашляше ли, кашляше и три пъти помоли Хари да си каже името. Хари огледа кабинета и установи, че Бреке не е излъгал: действително беше по-малък от неговия.

— Бреке е един от най-способните ни брокери — каза началникът. — Притежава отлична памет за числа.

— Ясно.

— И е много хитър. Това му е работата.

— Аха.

— Някои го упрекват, че понякога става безскрупулен, но няма случай наш клиент да го е обвинявал в нелоялни практики.

— А какъв е като човек?

— Нали току-що ви го описах?

Преди да посети „Баркли Тайланд“, Хари се бе обадил от управлението на Туре Бьо, завеждащ валутния отдел в Норвежката банка. Бьо беше подхвърлил за краткотраен флирт между Бреке и момиче от счетоводството; разделили се скоропостижно — по нейна инициатива, така поне се разправяло. Бьо допускаше неуспешната връзка да е една от причините Бреке веднага след скъсването да си подаде оставката и да приеме работата в Банкок.

— Тлъста премия и по-висока заплата също, разбира се, са наклонили везните — допълни Бьо.

След обяд Хари и Нхо слязоха с асансьора на втория етаж, където Бреке продължаваше да стои заключен в очакване да го транспортират до следствения арест в Паратунам.

Сакото на костюма, с който го бяха арестували, стоеше на един стол, а той си беше разкопчал ризата и навил ръкавите. Вече не приличаше на брокер. Потният перчем се бе полепил по челото му и той се взираше някак удивен в ръцете си, отпуснати бездейни върху масата отпред.

— Нхо, мой колега — представи го Хари.

Бреке вдигна глава, усмихна се храбро и кимна.

— Всъщност имам само един въпрос — успокои го Нхо. — Съпроводихте ли посланика до подземния паркинг, където колата му е стояла паркирана в понеделник, трети януари, в пет часа?

Бреке погледна Хари, после Нхо.

— Да — потвърди той.

Нхо се обърна към Хари и кимна.

— Благодарим. Няма друго — каза Хари.

Автомобилите едва-едва пъплеха, Хари го цепеше глава, а климатикът свиреше застрашително. Нхо спря пред бариерата за паркинга на „Баркли Тайланд“ и смъкна прозореца. Плосколик тайландец в прясно изгладена охранителна униформа му обясни, че Джим Лав не е на работа.

Нхо показа полицейската си значка и поиска да прегледа един от видеозаписите на охранителните камери, но мъжът поклати глава — не става — и го посъветва да се свърже с охранителната фирма. Нхо се обърна към Хари и сви рамене.

— Обясни му, че говорим за убийство — настоя Хари.

— Направих го.

— Значи, ще се наложи да навлезем в подробности.

Хари слезе от колата. Зноят и влагата го удариха право в лицето. Все едно повдигна капак на тенджера с вряща вода. Разкърши снага, бавно заобиколи колата и вече се почувства замаян. Охранителят сбърчи чело, когато близо двуметровият фаранг със зачервено лице се приближи, и сложи ръка върху дръжката на пистолета си.