Ю Несбьо - Хлебарките

— Което ще рече…?

— Което ще рече, че може и да не е чак толкова невинен по делото с опиума, колкото се опита да се изкара — поясни Нхо.

— Мис Дуйен държи опиумна пушалня в Чайнатаун — уточни Лиз.

— Опиумна пушалня ли? Те не са ли… така де, забранени?

— Забранени са, разбира се.

— Извинявай, глупав въпрос. Просто си мислех, че полицията води борба с тези неща.

— Не знам как е там, откъдето идваш, Хари, но тук се опитваме да гледаме откъм прагматичната страна на нещата. Добре, ще затворим пушалнята на Мис Дуйен и още следващата седмица ще отворят нова. Или нещастниците ще продължат да си пушат по улиците. А „Мис Дуйен“ си има предимства: държим под око основния контингент; информаторите ни влизат свободно в пушалнята. Избралите да си съсипват мозъка с опиум го съсипват в що-годе прилични условия.

Някой се прокашля.

— А и плюс това Мис Дуйен сигурно киха добре — промърмори глас зад вестник „Банкок Поуст“.

Лиз се престори, че не го е чула.

— Понеже днес не се е явил на работа и не си е вкъщи, най-вероятно лежи на някоя бамбукова рогозка при Мис Дуйен. Предлагам двамата с Хари да се поразходите дотам, Нхо. Посъветвайте се с Майсан, той ще ви помогне. А и мястото е любопитно за туристи.

Майсан и Хари навлязоха в тясна уличка. Зноен вятър подмяташе боклуци покрай разнебитените стени на сградите. Нхо остана в колата. По преценка на Майсан отдалече вонял на ченге. Пък и се опасяваше да не събудят подозрения, ако тримата се изсипят вкупом при Мис Дуйен.

— Пушенето на опиум не е социална дейност — поясни Майсан с отворен американски акцент.

Хари се чудеше дали акцентът и тениската с щампа на „Дорс“ не са малко прекалена дегизировка за информатор към „Наркотици“. Майсан спря пред отворена порта от ковано желязо, опита се да стрие с тока на десния си ботуш угарката от цигарата си и се наведе, за да влезе.

Резкият преход от ярка слънчева светлина към сумрак първоначално обърка Хари, но той чу приглушен мълвеж и последва двата гърба пред себе си, които поеха към дъното на помещението.

— Мамка му! — Хари си цапардоса челото в горната рамка на врата и се обърна, чул познат смях.

В тъмното до стената сякаш различи грамадна фигура, но допускаше и да му се привижда. Ускори крачка, за да не изгуби другите двама. Те се спуснаха по едно стълбище. Хари се втурна подире им. След размяна на няколко банкноти се открехна врата — само колкото да се проврат през процепа.

Вътре миришеше на пръст, на урина, на дим и сладникав опиум.

Хари бе изградил представата си за опиумните пушални от филм на Серджо Леоне. Жени в копринени саронги ухажват Робърт де Ниро, докато той лежи в меки постели с бухнали възглавници, а жълта, опрощаваща светлина придава сакрален ореол на цялата картина. Поне такива бяха останали кадрите в неговото съзнание. Приликите с холивудската трактовка се изчерпваха с приглушената светлина. Напоеният с прах въздух затрудняваше дишането, а с изключение на неколцина, изтегнали се върху двуетажни легла покрай стените, повечето клиенти се бяха проснали на килими и бамбукови рогозки върху отъпкания пръстен под.

Мракът и сгъстеното пространство, изпълнено със сподавена кашлица и опити за прочистване на гърлото, първоначално създаде впечатление у Хари, че тук има едва шепа хора, но с привикването към мрака видя колко просторно е помещението. Вътре имаше няколкостотин души, почти всички мъже. Освен покашлянията цареше удивителна тишина. Повечето сякаш спяха, някои едва-едва помръдваха. Видя някакъв старец да стиска с две ръце мундщука на лулата. При силното всмукване съсухрената му кожа чак се опъваше върху скулите.

Лудостта имаше организиран характер: наркоманите лежаха в строги редици, разделени на квадрати. Помежду им се минаваше по пътеки — горе-долу като на гробище. Хари следваше Майсан, разглеждаше лицата и се опитваше да си сдържа дъха.

— Виждаш ли твоя човек? — попита информаторът.

— Адски тъмно е — поклати глава Хари.

Майсан се усмихна накриво.

— Опитаха се да монтират няколко луминесцентни лампи, за да пресекат кражбите, но посещаемостта намаля. Повечето клиенти са крадци.

Майсан потъна навътре в помещението. След малко изникна от полумрака и посочи изхода:

— Негърът понякога отсядал в „Юпа Хаус“, в края на улицата. Съдържателят позволявал гостите да пушат опиум, внесен отвън.

Точно когато зениците на Хари най-сетне се разшириха достатъчно, за да вижда в тъмното, той ги изложи на грамадната зъболекарска лампа, неизменно увиснала на небето отвън. Побърза да си сложи очилата.