Ю Несбьо - Хлебарките

— Кажете ми, че разполагаме с нещо — заплашително настоя тя.

— Огледната група откри сума улики — обади се Нхо. — Бяха трима души и се натъкнаха на купчина пръстови отпечатъци, косми и влакна. По думите им „Юпа Хаус“ не е виждал парцал за миене от половин година.

Сунторн и Хари се засмяха, но Лиз само ги стрелна с мрачен поглед.

— Интересуват ме само следите, свързани с убийството — натърти тя.

— Още не знаем дали е убийство — вметна Хари.

— А какво да е? — разпали се Лиз. — Заподозрените в съпричастност към убийство не пукват най-случайно от свръхдоза броени часове, преди да се доберем до тях.

— Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш — промърмори Хари.

— Моля?

— Потвърждавам колко си права.

Нхо добави, че приемът на смъртоносна свръхдоза бил рядко явление сред пушачите на опиум. Обикновено те губели съзнание, преди да са успели да се нагълтат с такова количество. Вратата се отвори. Влезе Рангсан.

— Новини — обяви той, седна и извади вестника. — Разбрали са причината за смъртта.

— Очаквах резултатите от аутопсията най-рано утре — изненада се Нхо.

— Не са необходими. Момчетата от лабораторията са открили наличие на циановодород в опиума; нанесена е на тънък слой. Едно силно дръпване е било достатъчно да умори Лав.

За миг около масата се възцари мълчание.

— Намерете Майсан! — Лиз пак се надъха за работа. — Трябва да разберем откъде Лав се е сдобил с опиума.

— На твое място не бих хранил прекалено големи надежди — охлади ентусиазма ѝ Рангсан. — Майсан е говорил с редовния доставчик на Лав. Отдавна не са се виждали.

— Добре. Сега поне е ясно, че някой умишлено се опитва да натопи Бреке за убийството — каза Хари.

— Това не ни помага — възрази Лиз.

— Аз не съм толкова сигурен. Бреке едва ли е случайно избрана изкупителна жертва. Може убиецът да има мотив да стовари вината върху него — например, неразчистени сметки.

— Е, и?

— Ако пуснем Бреке, не е изключено да се отключат събития и да подмамим убиеца на открито.

— Сори. — Лиз заби поглед в бюрото. — Бреке остава в ареста.

— Как така? — Хари се изуми донемайкъде.

— По заповед на шефа.

— Но…

— Това е положението.

— Появи се и нова улика; сочи към Норвегия — намеси се Рангсан. — От лабораторията изпратиха на норвежките колеги проби от смазката по ножа, за да проверят дали те няма да открият нещо. Норвежците установили, че става въпрос за мас от северен елен, а такава суровина не се продава в Тайланд. Колегите от криминалистиката предложиха да арестуваме Дядо Коледа.

Нхо и Сунторн се разкикотиха.

— От Осло поясниха, че в Норвегия самите обикновено използват маста от северен елен като предпазна смазка на стоманените ножове.

— Тайландски нож и норвежка мас — обобщи Лиз. — Става все по-интересно. — Изправи се рязко. — Желая на всички ви лека нощ и се надявам утре да се появите отпочинали.

Хари я спря до асансьора и помоли за обяснение.

— Виж, Хари, тук сме в Тайланд, където важат малко по-различни правила. Нашият полицейски началник малко се е поизхвърлил и е съобщил на колежката си в Осло, че сме заловили убиеца. Нашият шеф си е навил Бреке на пръста и когато го уведомих за новите обстоятелства по случая, кипна и настоя Бреке да остане в ареста най-малко докато предостави някакво алиби.

— Но…

— Честолюбие, Хари, болезнено честолюбие. Имай предвид, че тайландците от малки ги възпитават никога да не си признават грешките.

— А когато всички са наясно кой е сгрешил?

— Тогава всички съдействат грешката да не проличи.

За щастие вратите на асансьора се отвориха и хлопнаха зад Лиз, преди Хари да успее да изрази мнението си по въпроса. Изведнъж се сети коя песен му се беше въртяла така натрапчиво в главата: „All Along The Watchtower“ — „Ден и нощ на стражевата кула“. В съзнанието му изплува и съответният стих към мелодията: „There must be some way out of here, said the joker to the thief.“ 18 18 There must be some way out of here, said the joker to the thief (англ.) — Все трябва да има някакъв изход, казал шутът на крадеца. — Б.пр.

Дали наистина?

Пред вратата на апартамента лежеше писмо. Върху гърба на плика Хари прочете името на Рюна.

Разкопча си ризата. Потта покриваше гърдите и корема му с фин мазен филм. Опита се да си спомни времето, когато е бил на седемнайсет. Дали е бил влюбен? Сигурно.

Прибра писмото в нощното шкафче — неразпечатано, както възнамеряваше да го върне на подателката. После се отпусна в леглото, а половин милион автомобили и климатичната инсталация се опитаха да го приласкаят в обятията на съня.