Ю Несбьо - Хлебарките

— Нямам други.

Сунторн се усмихна и бутна вратата.

Хари направо не повярва. Може пък намекът на Нхо за препитанието на Сунторн, преди да постъпи в полицията, да не е бил шега. „Но дори Сунторн да не е престъпвал закона преди, вече го направи“ — помисли си Хари, когато си изхлузи обувките и пристъпи в апартамента. Беше тъмно като в рог. За да издействат заповед за обиск, както му бе обяснила Лиз, беше нужен подписът на прокурор, а за да се подпише държавно обвинение, трябваше да бъде уведомен началникът на полицията. По думите на Лиз там щели да ударят на камък, защото той категорично бил разпоредил цялото следствие да се съсредоточи върху вината на Йенс Бреке. Хари отбеляза, че не е подчинен на банкокския полицейски началник и смята да се помотае около апартамента на Льокен, за да види дали няма да забележи някакво раздвижване. Лиз схвана намерението му и изрази желание да знае възможно по-малко за плановете му, но му зачислява Сунторн, който в такива случаи често се оказвал отлична компания.

— Слез в колата и стой там — прошепна му Хари. — Ако Льокен се появи, от радиостанцията в колата набери домашния му телефон и изчакай три прозвънявания, преди да затвориш, разбра ли?

Сунторн кимна и изчезна.

След като установи, че нито един от прозорците не гледа към улицата, Хари включи осветлението, намери телефона и изпробва с какъв сигнал звъни. После огледа обстановката. Жилището беше типичен ергенски апартамент — лишен от излишни труфила и уют. Три голи стени, четвъртата — покрита с библиотека. Рафтовете се огъваха под тежестта на книги, поставени изправени или легнали, а някъде между тях се мъдреше скромен портативен телевизор. Естественият център в голямата открита стая представляваше масивна дървена маса с крака като на дърводелско магаре и лампа, каквато архитектите държат на чертожните си маси.

В един ъгъл лежаха две разкопчани фотографски чанти и статив за фотоапарат, облегнат на стената. По масата се търкаляха хартиени ленти, най-вероятно отрязани краища от проявени снимки, защото в близост Хари забеляза две ножици — едната голяма, другата малка.

Два фотоапарата — „Лайка“ и „Никон“ F5 с телеобектив — се взираха сляпо в Хари. До тях лежеше бинокъл за нощно виждане. Хари и преди беше виждал такъв — израелско производство, бяха го използвали по време на две наблюдателни мисии. Батериите усилваха всички външни светлинни източници до степен застаналият зад лещите да вижда предмети дори там, където за невъоръженото око цари непрогледен мрак.

Втората врата в апартамента водеше към спалнята. Неоправеното легло подсказа на Хари, че Льокен принадлежи към онова малцинство сред чужденците в Банкок, което не използва услугите на домашна помощница. Тук прислужниците вземаха много евтино и от чужденците почти се очакваше да си наемат местна жена да им върти домакинството, за да подпомогнат трудовата заетост в страната.

От спалнята се влизаше в банята.

Хари включи осветлението и веднага разбра защо Льокен няма прислужница.

Банята явно служеше като тъмна стаичка за проявяване на снимки — миришеше остро на химикали, а черно-бели фотографии покриваха стените. На въженце над ваничка висяха няколко снимки, провесени да съхнат. Показваха мъж в профил от гърдите надолу. Хари забеляза, че не первазът пречи да бъде заснет в цял ръст, а най-горната част на прозореца, която беше покрита с изкусно изработена стъклена мозайка с будистки символи.

Момче, едва ли на повече от десет години, правеше фелацио. Лицето му бе заснето в близък план с голямо оптично увеличение. Гледаше безизразно, отнесено и най-вероятно просто се взираше в празното пространство. Носеше тениска с широко разпознаваемата „запетайка“ на „Найк“.

— Just do it 19 19 Просто го направи — рекламният слоган на „Найк“. — Б.пр. — промърмори под нос Хари. Опитваше се да разгадае какво ли минава през ума на това момче.

Ако не се брои тениската, момчето беше голо. Хари се приближи към зърнестата снимка. Мъжът, с ръка на хълбока, държеше с другата тила на детето. Зад стъклената мозайка се мержелееше профил, но беше невъзможно да се различат конкретни черти. Изведнъж Хари бе обзет от чувството, че тясната смърдяща стаичка се свива, а снимките на стената настъпват към него. Поддаде се на връхлетелия го импулс, съдра снимките от стената, воден от равни части ярост и отчаяние, докато кръвта бясно туптеше в слепоочията му. Зърна собственото си лице в огледалото, преди, замаян, да излезе, залитайки, от стаята с тестето снимки под мишница. Седна на един стол.