Ю Несбьо - Хлебарките

— Проклет аматьор! — извика той, след като възстанови нормалния ритъм на дишането си.

Това поведение нарушаваше плана. Понеже нямаха заповед за обиск, се бяха разбрали да не оставят никакви следи, само да проучат какво има в апартамента и ако се натъкнат на нещо, да се върнат по-късно със заповед.

Хари се опита да открие място по стената, където да задържи поглед и сам на себе си да докаже колко е наложително да отнесе конкретни доказателства от апартамента, за да убеди този инат, началника на полицията, във вината на Льокен. Ако действаха експедитивно, още тази вечер щяха да се свържат с прокурора и да посрещнат Льокен с необходимите документи, когато се върне от вечерята с Тоние Виг. Докато водеше този своеобразен мислен разбор, Хари вдигна бинокъла за нощно виждане, включи го и погледна през прозореца. Той гледаше към заден двор и Хари несъзнателно затърси с очи прозоречен перваз и стъклена мозайка, но видя единствено варосани стени, окъпани в зеленикавите отблясъци, които придаваше уредът на предметите.

Хвърли поглед към часовника. Прецени за най-добре да върне снимките по местата им. Щеше да се наложи полицейският началник да се задоволи само с думите му. В същия миг застина.

Чу звук. По-точно, чуваше хиляди звуци, но въпросният сред многото не се вписваше в уличната какофония, която с времето приемаше за обичайна. Пък и идваше от антрето. Гладко щракване. Смазка и метал. Усети въздушната струя. Ясно. Някой бе отворил вратата. Първо взе влезлия за Сунторн, но после съобрази, че току-що прекрачилият прага се бе опитал да се промъкне максимално тихо. От мястото, където се намираше Хари, входната врата не се виждаше и той притаи дъх, докато умът му трескаво преравяше архива от звуци в главата му. От австралийски експерт знаеше, че ушната мембрана е в състояние да долови разликата в налягането между един милион различни честоти. Чутото не беше щракване от завъртане на брава тип топка, а звук от зареждане на прясно смазан пистолет.

Хари стоеше в дъното на стаята като жива мишена на белия фон на стената, а ключът за осветлението се намираше отсреща, на стената към антрето. Грабна голямата ножица от масата, наведе се и проследи кабела на лампата до контакта. Дръпна щепсела и с все сила заби ножицата в бакелита.

От контакта изскочи синя искра, последвана от глухо изпукване. После падна непрогледен мрак.

Токовият удар парализира ръката му. С миризмата на изгоряла пластмаса и метал в ноздрите той се свлече със стон, облегнат на стената.

Ослуша се, но чуваше единствено боботенето на уличното движение и биенето на сърцето си. Думкаше толкова силно, сякаш Хари яздеше кон в бесен галоп. От антрето долови как поставят нещо внимателно на пода. Аха! Значи влезлият си събу обувките. Все още държеше ножицата. Сянка ли се раздвижи? Беше невъзможно да е сигурен; в царящия мрак изчезнаха дори белите стени. Вратата на спалнята проскърца. Нещо цъкна. Хари разбра: влезлият се опитва да включи осветлението, но късото съединение явно бе извело от строя електрическата инсталация в апартамента. Това поне му подсказа, че човекът е наясно с разположението на стаите и обстановката. Но ако беше Льокен, Сунторн щеше да звънне и да го предупреди. Или? Пред очите на Хари се мярна главата на тайландския му колега, обронена на страничното стъкло, с дупчица зад ухото.

Хари се зачуди дали да пробва да се промъкне до изхода, но нещо му подсказа, че онзи очаква тъкмо това. Отвори ли вратата, силуетът му ще заприлича на мишена в стрелбищния полигон в Йокерн. Мамка му! В момента сигурно седи на пода и се прицелва във вратата.

Да имаше начин да даде знак на Сунторн! В същия миг Хари констатира, че бинокълът за нощно виждане още виси на врата му. Вдигна го пред очите си, но видя само зеленикава пихтия, все едно някой бе размазал носни секрети по лещите. Завъртя пръстена за фокусиране. Предметите все още се виждаха разцентровани, но Хари успя да различи очертанията на човек, застанал до стената от срещуположната страна на масата. Беше сгънал ръката си в лакътя и пистолетът му сочеше към тавана. От ръба на масата до стената имаше около два метра.

Хари се засили, сграбчи плота на масата с две ръце и я бутна напред като таран. Чу стон и тупването на пистолета върху пода. Пързулна се по масата и сграбчи нещо, което опипом оприличи на глава. Обхвана врата с ръка и стисна.

— Полиция! — извика той.

Другият застина, когато Хари допря рамото на студената ножица о топлата му кожа. Постояха малко така, преплетени в схватка, двама непознати в непроницаемия мрак, и двамата задъхани като след маратон.