Ю Несбьо - Хлебарките

Извади шперц и се залови за работа.

— Засичаш ли? — прошепна той.

Хари кимна. Според графика до следващия обход на охраната оставаха шестнайсет минути.

След дванайсет минути Хари започна да усеща сърбеж по цялото тяло.

След тринайсет му се прииска Сунторн случайно да намине покрай дома на Льокен, за да се възползват от взломаджийските му умения.

След четиринайсет проумя, че се налага да прекратят операцията.

— Да се махаме — прошепна той.

— Само още малко — помоли Льокен, надвесен над ключалката.

— Нямаме време.

— Дай ми още няколко секунди.

— Тръгвай! — процеди през зъби Хари.

Льокен не отговори. Хари вдиша и сложи ръка на рамото му. Льокен се обърна към него, погледите им се срещнаха. Златният зъб проблесна.

— Готово — прошепна той.

Вратата се отвори безшумно. Промъкнаха се вътре и я затвориха съвсем тихо. В същия миг чуха стъпки в гаража. През прозореца премина лъч от фенер и изведнъж някой здравата раздруса дръжката на вратата. Двамата стояха с гръб към стената. Хари затаи дъх, докато усещаше как сърцето му изтласква кръвта на талази по цялото му тяло. Стъпките се отдалечиха.

— Нали уж каза двайсет минути! — Хари се затрудняваше да не повишава глас.

— Е, плюс-минус две-три минути — сви рамене Льокен.

Хари броеше, докато дишаше с отворена уста. Включиха фенерите си и тъкмо да тръгнат към вътрешността на жилището, нещо изхруска под обувките на Хари.

— Това пък какво е? — той освети пода.

Върху тъмния паркет се белееха няколко бучици.

Льокен насочи фенера си към варосаната стена.

— Охо! Клипра е излъгал. А уж къщата му била построена изцяло от тиково дърво. Не, сега вече напълно изгубих уважение към него — саркастично заяви той. — Темпо, Хари, времето тече!

Претърсиха къщата експедитивно и методично съгласно предварителния инструктаж на Льокен. Хари се съсредоточи да спазва точно указанията му: да запомня къде са стояли предметите, преди да ги отмести; да не оставя отпечатъци от пръсти върху белите врати; да проверява дали Клипра не е залепил с лентички тиксо вратите на шкафовете и гардеробите, за да издадат евентуални неканени гости — и чак тогава да ги отваря. След близо три часа седнаха до кухненската маса. Льокен беше открил няколко списания с детски порноснимки и револвер, с който, съдейки по външния му вид, не беше стреляно от няколко години. Засне находките.

— Нашият човек се е омел панически — заключи той. — В спалнята има два празни куфара, несесерът с тоалетни принадлежности си стои в банята, а гардеробите са пълни.

— Може да е имал и трети куфар — подхвърли Хари.

Льокен го изгледа със смесица от отвращение и снизхождение. „Горе-долу с такъв поглед би стрелнал изпълнителен, но не особено умен новобранец“, помисли си Хари.

— Никой мъж няма два тоалетни несесера, Хуле.

„Пълен новобранец“, мина пак през ума на Хари.

— Остава още една стая — продължи Льокен. — Кабинетът на втория етаж е заключен, а бравата е някаква немска пущина, която не може да се отвори с шперц. — Льокен извади лост „кози крак“ от раницата си. — Все се надявах това да не ни дотрябва. Ще оставим огромна дупка във вратата.

— Голяма работа — успокои го Хари. — И бездруго обърках на кой рафт си беше сложил пантофите.

Льокен се засмя.

С лоста изкъртиха не пантите, а ключалката. Хари закъсня с реакцията си и тежката врата рухна с трясък в стаята. Постояха мълчаливо няколко секунди в очакване охраната да се развика.

— Дали са чули? — чудеше се Хари.

— Съмнявам се. В този град на глава от населението се падат толкова много децибели, че никой няма да обърне внимание на поредния трясък.

Светлите конуси от фенерите им пробягаха по стените като жълти хлебарки.

На стената над бюрото висеше червено-бялото знаме на „Манчестър Юнайтед“ над рамкиран плакат със снимка на отбора. Отдолу висеше градски герб пак в същите цветове с платноходка, изсечена от дърво.

Лъчът спря върху фотография на мъж с широко усмихната уста, солидна двойна брадичка и леко изпъкнали очи, които искряха закачливо. Уве Клипра приличаше на веселяк. Имаше руси къдрици, на снимката развети от вятъра. Вероятно го бяха заснели на лодка.

— На външен вид не се вписва в традиционната представа за педофил — отбеляза Хари.

— Педофилите рядко се припокриват с типажа в хорските представи.

Хари погледна към него, но фенерът го заслепи.

— Това пък какво е?

Той се обърна. Льокен осветяваше сива метална кутия в ъгъла.