Ю Несбьо - Хлебарките

— Не. Просто не бях достатъчно нащрек.

— Нещо стана много сериозен.

— Извинявай.

Поседяха мълчаливо. Рюна чоплеше етикета на бутилката бира. По едно време вдигна глава към Хари. Имаше вид на изпаднала в двоумение. Етикетът се отлепи.

— Ела да ти покажа нещо — хвана го тя за ръка.

Слязоха по стълбите, провирайки се между студентите. Поеха по тротоара, после се качиха и тръгнаха по тясна пасарелка над широкия булевард. По средата спряха.

— Погледни — посочи тя. — Не е ли красиво?

Хари се загледа в уличното движение, което течеше към тях и отминаваше. Улицата се простираше, докъдето му стигаше погледът, а светлините от автомобилите, мотоциклетите и триколесните рикши се сливаха в река. Сякаш потекла лава, в далечината изтъняваше до жълта ивица.

— Прилича на гърчеща се змия с флуоресцентна шарка на гърба, виждаш ли?

Рюна се надвеси над перилата.

— Знаеш ли кое е странното? Знам, че из този град се разхождат хора, готови да убият за символичната сума в джобовете ми, без да им трепне окото. Въпреки това в Банкок никога не съм се страхувала. В Норвегия всеки уикенд ходехме в планинската ни вила. Ориентирам се из района и със затворени очи. Всяка ваканция пък пътувахме до Йорща, където всички се познават, а за дребните кражби на стоки от бакалията се съобщава на първа страница в местния вестник. И въпреки това тук в най-голяма степен се чувствам в безопасност. Тук, където навсякъде гъмжи от народ, а аз не познавам никого. Не е ли странно?

Хари се чудеше какво да отговори.

— Ако можех да избирам, щях да остана в Банкок до края на живота си. И поне веднъж седмично да се качвам тук и просто да си стоя и да гледам.

— Автомобилите ли?

— Да. Обожавам уличното движение. — Неочаквано тя се обърна към Хари с блеснали очи. — А ти?

Хари поклати глава. Тя отново обърна лице към булеварда.

— Жалко. Познай колко коли се движат по банкокските пътища в момента. Три милиона. Всеки ден броят им нараства с хиляда. Водач на автомобил в Банкок прекарва средно между два и три часа дневно в колата си. Чувал ли си за „Комфорт 100“? Продават се по бензиностанциите — найлонови пликчета, в които да се облекчаваш, докато киснеш в задръстване. Според теб дали ескимосите имат дума за „трафик“? А маорите?

Хари сви рамене.

— Замисли се само какво пропускат — продължи Рюна. — Хората, които живеят на места, където нямат възможността да се къпят в навалица като тукашната. Дай си ръката… — Хвана дланта му и я вдигна. — Усещаш ли? Вибрациите? Това е енергията от всички наоколо. Носи се из въздуха. Ако си под смъртна заплаха и ти се струва, че няма кой да те спаси, изпъваш ръце нагоре и поемаш част от цялата тази енергия. Така ще си осигуриш безсмъртие. Това е самата истина!

Очите ѝ сияеха, цялото ѝ лице сияеше. Тя долепи дланта на Хари до бузата си.

— Усещам, че ти е отреден дълъг живот. Предълъг. По-дълъг, отколкото на мен.

— Не говори така — спря я Хари. Кожата ѝ изгаряше дланта му. — Ще ти донесе лош късмет.

— По-добре лош късмет, отколкото никакъв. Така казваше татко.

Хари си издърпа ръката.

— Не искаш ли да живееш вечно? — прошепна Рюна.

Той притвори очи. Знаеше, че мозъкът му ще запечата като на лента как двамата стоят на пасарелката, докато покрай тях сноват забързани минувачи, а под краката им се извива светеща змия. Точно както човек запечатва с фотоапарат инцидентно посещавани места, защото знае, че часовете му там са преброени. Хари и преди беше запечатвал в съзнанието си ценни моменти: среднощен полет над басейна в плувния комплекс „Фрогнер“; нощ в Сидни, вятърът развява алена женска грива; студен февруарски следобед на летище „Форнебу“, сестра му го чака сред проблясващите светкавици на фотографите от пресата. Хари знаеше, че независимо какво ще го сполети, той винаги ще може да посегне към тези кадри, те никога няма да избледнеят, а напротив, с течение на времето ще добият яркост и наситеност.

В същия миг усети капка върху лицето си. После още една. Вдигна изненадано очи нагоре.

— Някой ми каза, че дъждовете започвали чак през май.

— Това са така наречените манго-дъждове — обясни Рюна и обърна лице към небето. — Често се случва да ни връхлетят. Това значи, че плодовете на манговите дървета са узрели. След няколко минути ще се излее порой. Хайде, идвай…

Хари се унасяше. Звуците вече не го смущаваха толкова. Пък и беше започнал да долавя известен ритъм в трафика, своего рода предсказуемост. През първата му нощ в Банкок всеки внезапен вой на клаксон го будеше. Още няколко нощи тук и вероятно щеше да се буди поради липса на клаксонов вой. Пърпоренето на спукано автомобилно гърне не се появяваше случайно. То си имаше своя роля в само привидния хаос. Просто беше нужно малко време да уловиш скритата закономерност, както отнема време вестибуларният ти апарат да се нагоди към поклащането на кораба.