Ю Несбьо - Хлебарките

— Дали ще се намерят чак толкова много вдовици — подхвърли изненадана.

Рюна Молнес не изглеждаше особено очарована от перспективата да я изпратят до дома ѝ.

— Благодаря, но ще се оправя сама. Банкок не е по-опасен от Йорща в понеделник вечер.

Хари, който никога не беше излизал из Йорща в понеделник вечер, спря такси и ѝ отвори вратата. Тя се качи неохотно, промърмори някакъв адрес и се загледа през прозореца.

— Казах на шофьора да кара към „Ривър Гардън“ — поясни след малко тя. — Нали там ще слизаш?

— Доколкото ме инструктираха, уговорката е първо ти да се прибереш вкъщи, госпожице.

— Госпожице. — Рюна се разсмя и го изгледа с черните очи на майка си. Веждите ѝ, почти сраснали се една с друга, ѝ придаваха вид на горска фея. — Все едно слушам леля ми. На колко години си всъщност?

— Човек е на толкова, на колкото се чувства — отвърна Хари. — По тази логика следва да съм някъде към шейсетте.

В погледа ѝ се появи любопитство.

— Жадна съм — неочаквано изтърси тя. — Почерпи ме с питие, пък после ще ме изпратиш до нас.

Хари беше проверил адреса на посланик Молнес в календар-бележника от „Спаребанкен Нор“, дежурния подарък от баща му за Коледа, и се опитваше да установи контакт с шофьора.

— Забрави — пресече го Рюна. — Ще настоявам да кара към „Ривър Гардън“, той ще помисли, че ми се пускаш, и ще ми се притече на помощ. Сцена ли искаш да направя?

Хари побутна с пръст шофьора по рамото. Рюна нададе писък, таксиджията наби спирачки и Хари си думна главата в тавана. Шофьорът се обърна, Рюна се приготви пак да се развика и Хари вдигна отбранително длани.

— Добре, добре. Къде искаш да спрем? Патпонг ни е на път.

— Патпонг ли? — тя завъртя очи с досада. — Ама ти наистина си одъртял. Там ходят само перверзни старчоци и туристи. Отиваме на площад „Сиам“.

Тя размени няколко думи с шофьора на език, който в ушите на Хари прозвуча като безупречен тайски.

— Имаш ли си гадже? — попита Рюна, след като под заплахата да направи скандал го изнуди да ѝ поръча бира.

Седяха в голям открит бар на върха на широко монументално стълбище, пълно с млади хора. „Студенти“, предположи Хари. Гледаха се един друг или наблюдаваха мудно източващото се улично движение. Рюна хвърли мнителен поглед към портокаловия сок в чашата му, но предвид политическите възгледи на баща ѝ, навярно бе свикнала, че има и алкохолни въздържатели. Или пък не. Нещо му навяваше подозрението, че не всички неписани партийни правила са били съвестно спазвани в семейство Молнес.

— Не — отвърна Хари и добави: — Защо, дявол да го вземе, всички ме питат само това?

— Дявол да го вземе, а? — тя се заизвива на стола си. — Този въпрос, предполагам, ти го задават предимно жени?

Хари се позасмя.

— Ти какво, да ме засрамиш ли се опитваш? Я, по-добре ти ми разкажи за твоите гаджета.

— За кого по-конкретно?

Държеше лявата си ръка в скута, а с дясната стискаше халбата. С играеща на устните си усмивка отметна назад глава и го фиксира с поглед.

— Само не си въобразявай, че съм девствена.

Хари насмалко да избълва на фонтан портокаловия сок от устата си.

— Откъде-накъде? — добави презрително Рюна.

„Правилно: откъде-накъде“, помисли си Хари и видя как кожата на гръкляна ѝ потръпна, докато тя преглъщаше. Спомни си какво бе казал Йенс Бреке за адамовата ябълка: по принцип няма как да се премахне оперативно.

— Шокиран ли си? — Остави халбата върху масата и внезапно придоби сериозен вид.

— Откъде-накъде? — попита той и въпросът му прозвуча като ехо от нейния. — Аз, например, дебютирах някъде на твоята възраст — побърза да добави той.

— При мен обаче се случи на тринайсет.

Хари си пое дъх, обмисли положението и изпусна бавно въздуха между зъбите си. Реши, че е крайно време да приключи темата.

— Сериозно? А на колко години беше партньорът ти?

— Тайна. — Тя отново си върна заядливата физиономия. — Я вместо да ме разпитваш, ми кажи защо си нямаш приятелка.

Хари замалко да ѝ отговори, навярно подтикван от желанието да пробва ще успее ли да даде равностоен отпор на шокиращото ѝ признание. Дали да не ѝ разкаже, че двете жени, които с ръка на сърцето можеше да твърди, че е обичал, са мъртви? Едната — погубена от собствената си ръка, другата — от ръката на убиец.

— Дълга история. Изгубих ги.

— Тях? А те колко са? Сигурно затова са скъсали с теб. Защото си тъкал на два стана, а?

Хари долови детинската жар в гласа и смеха ѝ. Не намери смелост да я попита в какви отношения е с Йенс Бреке.