Ю Несбьо - Хлебарките

— Не… Не и доколкото ми е известно. Нито една… с изключение на мен, де.

Хари изчака Тоние Виг да остави чашата си и попита:

— Как ще реагираш, ако ти кажа, че според мен с посланика сте имали връзка?

Брадичката ѝ увисна. Зъбите ѝ бяха достойни за реклама на норвежкото дентално здравеопазване.

— Майчице! — отрони само тя.

Хари установи, че възклицанието все още е живо в речника на някои жени. Прочисти гърло:

— Според мен двамата с посланика сте прекарали въпросните четири дни в хотел „Марадиз“. Ако е истина, ще те помоля да ми разкажеш за връзката ви и къде си била в деня на смъртта му.

Беше изненадващо да видиш как бледа жена като Тоние Виг може да стане още по-бледа.

— Трябва ли да говоря с адвокат? — попита накрая тя.

— Ако нямаш какво да криеш, не.

Хари забеляза как в ъгъла на окото ѝ набъбна сълза.

— Нямам какво да крия.

— Тогава говори с мен.

Тя потупа внимателно със салфетка окото си, за да не размаже туша от миглите.

— Да ви призная, имала съм причини да искам да го убия.

Хари обърна внимание на подновяването на официалното обръщение и зачака търпеливо.

— Когато научих за смъртта му, почти се зарадвах.

Хари усети, че Тоние Виг е пред откровение. Трябваше просто да си мълчи и да не допуска да пресече излиянията ѝ с някоя глупава реплика. Признанията рядко идват само по едно.

— Защото не е искал да напусне съпругата си ли?

— Не! — поклати глава тя. — Разбрали сте ме погрешно. Защото той съсипа целия ми живот! Всичко, което…

Първото ридание прозвуча толкова пропито с болка, че Хари беше сигурен: напипал е болно място. Тоние Виг се взе в ръце, избърса очите си и се прокашля:

— Назначението му беше политическо, той изобщо не притежаваше нужната квалификация за поста. Бяха ми подсказали, че ме спрягат за посланическото място, но изведнъж намърдаха него. Бързо-бързо го изпратиха, все едно искаха час по-скоро да го изгонят от Норвегия. Бях принудена да връча ключовете за посолството на човек, който не правеше разлика между съветник и аташе. Никога не сме били любовници. За мен тази мисъл е повече от абсурдна, разбирате ли?

— Какво стана после?

— Когато ме повикаха да го идентифицирам, изведнъж забравих цялата горчивина от назначението му за посланик. Не се вълнувах от новата възможност да заема поста. Спомних си само колко свестен и умен мъж беше той. Наистина беше такъв!

Тя натърти на последното, все едно Хари бе възразил.

— Макар да не го биваше за посланик. И, знаете ли, впоследствие доста разсъждавах. Вероятно съм допуснала грешка в подредбата на житейските си приоритети. Има и по-важни неща от професията и кариерата. Не е изключено изобщо да не се кандидатирам за посланическия пост. Бъдещето ще покаже. Налага се да съобразя куп други ангажименти. Не, засега няма да правя окончателни заявления.

Тя подсмръкна няколко пъти. Видимо се беше окопитила.

— Случва се изключително рядко съветник на посланика да бъде избран за посланик в същото посолство, знаете ли? Доколкото ми е известно, историята не познава такъв случай.

Тя извади дамско огледалце и провери в какъв вид се намира гримът ѝ.

— Но все някога има и първи път, предполагам — добави тя сякаш на себе си.

Докато се връщаше с такси към полицейското управление, Хари реши да зачеркне Тоние Виг от списъка със заподозрени. Отчасти защото показанията ѝ звучаха убедително, отчасти защото не беше трудно да докаже, че на датите, когато посланикът е отсядал в хотел „Марадиз“, тя се е намирала другаде. От Тоние бе получил и друга ценна информация: тя потвърди, че трайно пребиваващите норвежки в Банкок не са никак много.

Затова, когато в мислите му внезапно нахлу немислимото, той се почувства, все едно някой го е ударил с юмрук в стомаха. Защото то изобщо не беше чак толкова немислимо.

През стъклената врата на „Хард рок кафе“ влезе момиче, съвсем различно от онова, което Хари бе видял в градината и на погребението — онова със силно резервирания език на тялото и начумереното инатливо изражение. Рюна го забеляза да седи с празна бутилка от кока-кола и вестник пред себе си и разцъфна в ослепителна усмивка. Беше се издокарала с рокля на сини цветя с къс ръкав. С финеса на изкусен илюзионист придържаше протезата по начин, който я правеше почти незабележима.

— Подранил си — установи прехласната тя.

— Трудно е да прецениш колко ще те забави трафикът. Не исках да закъснявам.

Тя се настани и поръча студен чай.