Ю Несбьо - Хлебарките

Беше се уговорил с Рюна да се срещнат в едно кафене до университета, за да ѝ зададе няколко въпроса за баща ѝ. Когато снощи тя слезе от таксито, от косата ѝ още капеше вода.

През нощта му се присъни Биргита. Отдавна не го беше навестявала. Косата ѝ лепнеше по бледата кожа. Но се усмихваше и беше жива.

За четири ча̀са адвокатът на Уо успя да го измъкне от следствения арест.

— Доктор Линг. Работи за Соренсен — въздъхна Лиз на сутрешната оперативка. — Нхо тъкмо попита Уо къде се е намирал в деня на убийството и разпитът приключи.

— И какво извлече от отговора ходещият детектор на лъжата? — поинтересува се Хари.

— Нищо — призна Нхо. — Арестантът категорично отказа да ни предостави каквато и да било информация.

— Как така нищо? Мамка му, а аз си мислех, че в Тайланд сте майстори на водните мъчения и на електрошока.

— Някой ще бъде ли така добър да ме обнадежди с някоя позитивна новина? — помоли Лиз.

Изпука вестник.

— Пак се обадих в хотел „Марадиз“. Нали първият администратор, с когото говорих, каза, че някакъв фаранг редовно водел там жена. Пристигали с дипломатическа кола. Днес попаднах на друг служител. Според него жената била бяла и двамата разговаряли на език, който му приличал на немски или холандски.

— Норвежки — уточни Хари.

— Опитах се да изкопча някакво описание на двамата, но знаеш как е…

Нхо и Сунторн се ухилиха и забиха погледи в пода. Настъпи мълчание.

— Какво да знам? — не разбра Хари.

— Северняците изглеждат еднакви — въздъхна Лиз. — Сунторн, отбий се в хотела със снимки и виж дали администраторът няма да разпознае посланика и жена му.

Хари сбърчи нос:

— Семейна двойка да плаща двеста долара на нощувка за любовна квартира само на няколко километра от жилището им? Не е ли малко перверзно?

— По думите на администратора отсядали там през уикендите — поясни Рангсан. — Дадоха ми няколко дати.

— Залагам вчерашната печалба, че не е ходел там с жена си.

— Възможно е да си прав — съгласи се Лиз. — Така или иначе, малко вероятно е показанията на администратора да тласнат следствието напред.

Тя разпусна оперативката и ги посъветва да използват деня, за да наваксат с изоставащата работа по документацията със случаи, временно оставени на заден план, когато убийството на норвежкия посланик е получило приоритет. Другите излязоха. Остана само Хари.

— Значи, изтеглихме картата „Върни се в изходна позиция“, а? — попита той.

— На практика не сме мърдали оттам. Вероятно ще стане на вашата.

— Как така на нашата?

— Сутринта говорих с началника на полицията. Вчера се чул с някой си господин Турхюс, който се интересувал колко време смятаме да отделим на разследването. Ако не сме разполагали с конкретни улики, норвежките власти искали случаят да бъде приключен в рамките на тази седмица. Нашият началник обяснил, че случаят си е тайландски вътрешен въпрос и няма как да затворим делото просто така. По-късно през деня обаче получил обаждане от Министерството на правосъдието на Тайланд. Добре направихме, като отметнахме обиколката на града овреме, Хари. По всичко личи, че още в петък ще се прибереш у дома. Освен ако, както казах, не се появи конкретна следа.

— Хари!

Тоние Виг го посрещна на рецепцията с пламнали от възбуда бузи и начервени устни. Хари я заподозря, че преди да излезе от кабинета, си е сложила червило.

— Да пийнем по чаша чай. Ао!

Ао го изгледа с безмълвен страх и макар Хари да побърза да я увери, че посещението му няма нищо общо с нея, погледът ѝ напомняше антилопа на водопой, докато я дебнат лъвове. Обърна им гръб и се отдалечи.

— Хубаво момиче. — Тоние изгледа изпитателно Хари.

— Прекрасно. Младо.

Видимо доволна от отговора, тя го заведе в кабинета си.

— Снощи се опитах да се свържа с теб, но сигурно си бил някъде навън.

Хари долови желанието ѝ да я попита по какъв повод го е търсила, но си замълча. Ао донесе чая и Хари я изчака да се оттегли.

— Трябват ми някои сведения — подхвана после той.

— Какви?

— Понеже в отсъствието на посланика ти си оглавявала дипломатическата мисия, водила си, предполагам, дневник на командировките му.

— Разбира се.

Хари ѝ изреди четири дати и тя ги провери в бележника си. Посланикът, оказа се, бе пътувал служебно и през четирите посочени дни: три пъти до Чанг Май и веднъж до Виетнам. Хари бавно си записа информацията, докато се готвеше за продължението.

— Посланикът познаваше ли други норвежки в Банкок освен съпругата си?