Ю Несбьо - Хлебарките

Иван сграбчи противника си за тила и с мълниеносно движение извъртя главата му надолу, докато дясното му коляно се изстреля напред като катапулт. Противникът му политна назад, ръцете му се заплетоха във въжетата и той увисна точно пред Лиз и Хари. Кръвта шуртеше, сякаш се е пробила тръба, и плискаше шумно върху тепиха. Хари чу как зрители зад гърба му нададоха недоволни викове и установи, че се е изправил. Лиз го дръпна обратно на седалката.

— Красота! — възкликна тя. — Видя ли колко бърз беше Иван? Нали ти обещах, че ще падне голям купон!

Главата на боксьора в червените шорти беше извита настрани и Хари го виждаше в профил. Кожата около окото му набъбваше, докато се пълнеше с кръв отвътре. Все едно гледаше как се издува плажен дюшек.

Хари получи странно усещане за дежа-вю и му се догади. Иван се приближи до безпомощния си противник, който вече надали съзнаваше, че се намира на боксов ринг. Без да бърза, той огледа съперника си, както кулинарен спец се чуди дали да отреже първо крилото или бутчето на пилето. На заден план, между двамата боксьори, Хари виждаше съдията. Стоеше с леко килната странично глава и ръце, изпънати отстрани на тялото. Хари разбра, че реферът не възнамерява да предприема абсолютно нищо, и усети как сърцето му се блъска в долната част на ребрата. Триото изостави анемичното си изпълнение и се развихри. Чуваше се яко тръбене и бухане на барабани.

„Спри“, помисли си Хари и в същия миг чу собствения си глас:

— Удряй!

Иван замахна.

Хари не чу отброяването на секундите. Не видя как съдията вдигна ръката на Иван във въздуха, нито пък поздрава на победителя към зрителите в четирите ъгъла на ринга. Взираше се във влажния напукан циментов под пред краката си, където дребно насекомо се мъчеше да се откъсне от алена капка кръв. Бе впримчено в капана на водовъртеж от събития и случайности, нагазило до коленете в кръв. Мислено Хари се върна в друга страна, пренесе се в друго време и се опомни чак когато нечия ръка го потупа между плешките.

— Спечелихме! — извика Лиз в ухото му.

Наредиха се на опашка да си получат печалбата от букмейкъра. Хари чу зад гърба си познат глас да говори на норвежки:

— Нещо ми подсказва, че инспекторът е направил далновиден залог, а не просто се е осланял на късмета си. В такъв случай ви поздравявам.

— Ами… старши инспектор Кръмли се има за спец по залозите. Не сте далеч от истината.

Представи Лиз на Йенс Бреке.

— И вие ли заложихте? — поинтересува се тя.

— Мой приятел ми подшушна, че противникът на Иван бил леко простинал. Неприятно неразположение. Не е ли забележително какви мащабни последствия може да предизвика една нищо и никаква простуда, мис Кръмли? — Бреке се усмихна широко и се обърна към Хари: — Прощавай за нахалството, но ще те помоля да ме измъкнеш от едно затруднение. Доведох с колата дъщерята на Молнес и поех ангажимент да я закарам обратно, но един от най-важните ми клиенти в САЩ току-що ми се обади по телефона и се налага да отскоча до офиса. Цари пълен хаос, доларът е хвръкнал до небесата, а моят човек е „дълъг“ на батове и иска незабавно да затвори позицията 15 15 Заемането на дълга позиция при валутната търговия означава закупуването на определена валута с очакването тя да повиши стойността си спрямо друга и да донесе печалба. — Б.пр. .

Хари погледна, накъдето му сочеше Бреке. Облегната на стената в тениска „Адидас“ с дълъг ръкав и наполовина скрита зад зрителите, бързащи да напуснат залата, стоеше Рюна Молнес със скръстени ръце и гледаше в друга посока.

— Когато те видях, се сетих какво ми подхвърли Хилде Молнес: бил си отседнал в дипломатическия апартамент до реката. Ако вземете заедно такси, ще оставиш Рюна и ще се прибереш почти без да се отклоняваш от маршрута си. Обещах на майка ѝ и така нататък…

Бреке размаха ръка, сякаш за да покаже колко силно преувеличени са подобни майчински тревоги, но все пак е най-добре ангажиментът да бъде спазен.

Хари си погледна часовника.

— Ще я изпрати, как иначе — увери го Лиз. — Горкото момиче. Съвсем разбираемо е в момента майката да се тревожи за щяло и нещяло.

— Ще я изпратя. — Хари се насили да се усмихне.

— Чудесно. А, да, още нещо. Ще ми направите ли услугата да ми приберете печалбата? С парите платете за таксито, а каквото остане, вложете го в някой фонд за вдовици на полицаи или където прецените.

Подаде на Лиз разписката и си тръгна. При вида на числата тя се облещи.