Ю Несбьо - Хлебарките

— Майка ми и сестра ми…

— Ще свидетелстват, че сте се прибрали след полунощ. Това не върши работа, Ао.

Сълзите се стичаха по сладникаво кукленското лице. Хари въздъхна.

— Ще се наложи да ви отведем в участъка, освен ако не размислите и не ни кажете къде сте били.

Тя поклати глава. Хари и Нхо се спогледаха. Нхо сви рамене и я хвана леко под ръка. Тя обаче притисна глава към плота на масата и се разхълца. В същия миг някой почука леко на вратата. Хари я открехна. Отвън стоеше Санпет.

— Санпет, ние…

Шофьорът сложи пръст пред устните си.

— Знам — прошепна той и махна с ръка на Хари да излезе.

— Кажете, Санпет. — Хари затвори вратата зад гърба си.

— Разпитвате госпожица Ао. Питате се къде е била в момента на убийството.

Хари не отговори. Шофьорът се прокашля и изправи гръб.

— Излъгах. Госпожица Ао наистина се е качвала в служебния автомобил.

— Така ли? — малко се изненада Хари.

— И то не веднъж и два пъти.

— Значи сте знаели за връзката ѝ с посланика?

— Само дето не е с посланика.

На Хари му трябваха няколко секунди, докато му просветне. Вторачи се изумено във възрастния мъж.

— С вас ли е имала връзка, Санпет? Вие и госпожица Ао?

— Историята е дълга. Опасявам се, че няма да разберете. — Той изгледа изпитателно Хари. — Госпожица Ао беше при мен вечерта, когато почина посланикът. Никога не би го разкрила, защото и двамата рискуваме да останем без работа. В посолството не са разрешени интимни отношения между служителите.

Хари прокара длан напред-назад по косата си.

— Знам какво си мислите, инспекторе: аз съм дъртак, а тя — съвсем младо момиче.

— Нещо такова. Май наистина не разбирам, Санпет.

Шофьорът се усмихна леко.

— Преди дълги, дълги години с майка ѝ бяхме любовници, преди да роди Ао. В Тайланд се спазва едно неписано правило, наречено Пи . Може да се преведе като старшинство: привилегировано положение на по-възрастен спрямо по-млад. Но то значи и много повече. Например, по-възрастният носи отговорност за по-младия. С мястото си в посолството госпожица Ао се сдоби благодарение на моя препоръка. Жената е нежна и признателна.

— Признателна? — изплъзна се от езика на Хари. — На колко години е била… — Той млъкна. — Как го приема майка ѝ?

Санфер се усмихна тъжно.

— Моя връстница е и разбира. Разполагам с госпожица Ао само за кратко, докато си намери с кого да свие семейно гнездо. Това не е чак толкова необичайно…

Хари изпусна въздуха от дробовете си с въздишка.

— Значи, вие сте нейното алиби? И сте сигурен, че жената, с която посланикът се е срещал в мотела, не е била Ао? — Хари вдигна предупредително показалец. — Веднъж вече ни излъгахте. Имаме основания да ви арестуваме за препятстване работата на полицията по разследване на убийство. Ако разполагате с още информация, сега е моментът да я съобщите.

Старческите кафяви очи гледаха Хари, без да мигат.

— Симпатизирах на господин Молнес. Беше мой приятел. Надявам се убиецът да си получи заслуженото. Но само той и никой друг.

Хари понечи да каже нещо, обаче си премълча.

Слънцето, придобило бургундскочервен нюанс и насечено от оранжеви ивици, се крепеше над сивия градски силует на Банкок като нова планета, изникнала изневиделица на небесния свод.

— Това е прословутият стадион „Рачадамноен“ — посочи Лиз, когато тойотата с Хари, Нхо и Сунторн свърна пред сивата сграда. Двама черноборсаджии с меланхолични лица мигом просияха, но Лиз ги отпъди с жест. — Вероятно не ти се вижда особено внушителен, но това е банкокският еквивалент на Театъра на мечтите 14 14 Прозвище на „Олд Трафорд“ — клубният стадион на британския футболен гранд „Манчестър Юнайтед“. — Б.пр. . Тук всеки може да стане Господ — стига да има бързи ръце и крака. Ей, Рики!

Един от охранителите на портала се приближи до колата. Лиз вкара в действие чар, който Хари не беше допускал, че тя притежава. След излят на един дъх словесен поток, последван от бурен смях, тя се обърна с усмивка към колегите си:

— Давайте да го арестуваме този Уо и да се приключва. Току-що уредих билети до ринга за мен и Хари. Довечера в седем ще се бие Иван. Ще падне голям купон.

Ресторантът се оказа съвсем обикновен — маси с ламинатни плотове и мухи; самотен вентилатор раздухваше миризмата на готвено от кухнята из цялото помещение. Над бара висяха портрети на тайландското кралско семейство.

Само две-три маси бяха заети. Уо не се виждаше никакъв. Нхо и Сунторн седнаха до вратата, всеки до отделна маса, а Лиз и Хари — в дъното на заведението. Хари си поръча тайландски пролетни рулца и — за всеки случай — кока-кола за дезинфекция.