Ю Несбьо - Хлебарките

Бреке наля в чашите истинска минерална вода от Ларвик.

— Между другото, Хари, часът, споменат вчера от вас, е погрешен. Часът на телефонния разговор.

Бреке отвори един шкаф до стената и Хари мярна нещо като клавиатура на банкомат. Бреке въведе няколко числа.

— Разговорът е проведен в 13:13, не в 13:15. Вероятно няма голямо значение, но предположих, че не е изключено да ви трябва точен час.

— Тази информация ни я изпратиха от телекома. Защо смятате, че вашият час е по-точен?

— Точен е моят час. — Проблясък на зъби. — Това устройство записва всичките ми телефонни разговори. Струва половин милион крони и е оборудвано с часовник, настройван от сателит. Повярвай ми, сверен е до секундата.

Хари вдигна вежди.

— Кой, за бога, се бръква с половин милион за някакъв си магнетофон?

— Повече хора, отколкото предполагате. Болшинството валутни спекуланти, например. Ако между вас и ваш клиент възникне спор дали единият е казал „купи“ или „продай“ по телефона, покупка на стойност половин милион бързо си оправдава парите. Магнетофонът автоматично отпечатва дигитален времеви код върху тази специална лента.

Вдигна една ролка като стандартна аудиокасета.

— Няма начин времевият код да се манипулира и когато един разговор е записан, невъзможно е записът да бъде променен, без кодът да бъде нарушен. Човек може само да скрие лентата, но тогава ще стане ясно, че липсва запис за определен времеви отрязък. Оборудвали сме се с толкова непробиваема техника, защото разчитаме записите да послужат като доказателства при евентуален съдебен спор.

— С други думи, вие разполагате със запис на разговора си с Молнес?

— Точно така.

— Дали може…

— Секунда.

Беше странно да чуеш живия-живеничък глас на човек, когото преди малко си видял мъртъв с нож в гърба.

— Добре, тогава в четири — каза посланикът.

Звучеше беззвучно, почти тъжно. После затвори.

— Как е гърбът ти? — попита угрижено Лиз, когато Хари с куцукане се домъкна в кабинета за сутрешната оперативка.

— По-добре — излъга той и възседна стола наобратно.

Нхо му подаде цигара, но Рангсан се покашля зад вестника и Хари се въздържа да я запали.

— Имам новини, които вероятно ще ти оправят настроението — каза Лиз.

— Аз съм си в добро настроение.

— Първо, решихме да закопчаем Уо. Да видим какво ще успеем да изкопчим от него, когато го заплашим с три години затвор за нападение над полицай по време на служба. Господин Соренсен твърди, че не бил виждал Уо от няколко дни. Работел на свободна практика. Не разполагаме с негов адрес, но знаем за навика му да се храни в един ресторант до „Рачадамноен“, боксовия стадион. Понеже на мачовете се залагат големи суми, лихварските акули се навъртат наоколо, за да си търсят нови жертви и да държат под око длъжниците си. И друга добра новина: Сунторн поразпитал из хотелите, за които подозираме, че предлагат момичета на повикване. Посланикът явно е посещавал редовно един от тях. Казва се хотел „Марадиз“. Запомнили са колата заради дипломатическия номер. Придружавала го някаква жена, така казаха.

— Добре.

Лиз изглеждаше малко разочарована от слабо емоционалната реакция на Хари.

— Добре?

— Водел е госпожица Ао на хотел, за да я чука. Е, и? Сигурно просто не е искала да го кани в дома си. Доколкото аз преценявам нещата, от този факт няма какво друго да извлечем освен евентуален мотив на Хилде Молнес да пречука съпруга си. Или пък гаджето на Ао го е свитнало; ако е имала друго гадже.

— Госпожица Ао също може да има мотив, ако Молнес се е канел да я разкара — обади се Нхо.

— Няколко добри предложения — похвали ги Лиз. — Откъде ще я подхванем?

— От алибитата — чу се иззад вестника.

В заседателната зала на посолството госпожица Ао гледаше изотдолу Хари и Нхо с очи, зачервени от плач. Категорично отрече да е посещавала хотели за любовни срещи; живеела с майка си и сестра си, но в нощта на убийството била излязла из града. Нямала познати, които да го потвърдят. Прибрала се доста късно, някъде след полунощ. Нхо се опита да разбере къде е била и сълзите рукнаха.

— По-добре ни кажете още сега, Ао — посъветва я Хари и обърна пластините на щорите вертикално, та минаващите по коридора да не виждат какво става вътре. — Веднъж вече ни излъгахте. Нещата обаче станаха сериозни. Твърдите, че в нощта на убийството сте излезли из града, но не сте срещнали човек, който да потвърди показанията ви.