Ю Несбьо - Хлебарките

Предпочете да изчака в колата, защото наборът му от норвежки думи се изчерпваше c „takk“ — „благодаря“. (Хари му я бе преподал по време на една почивка за кафе. Лиз полу на шега беше подхвърлила, че „благодаря“ била първата дума, която светлокожите преподавали на туземците.)

Пък и на Нхо кварталът не му се нравеше. Скъпите возила привличаха автоджамбазите. Макар паркингът да беше оборудван с видеокамери, Нхо нямал доверие, така каза, на охранители, които отмерват с пръсти ритъма на неизвестно музикално парче, докато вдигат бариерата.

Хари се качи с асансьора до десетия етаж и се озова в приемната на „Баркли Тайланд“. Представи се и погледна часовника. Беше се настроил да почака, но секретарката го съпроводи обратно до асансьора, прокара служебната си карта през четеца и натисна буквата П — според обясненията ѝ обозначавало „пентхаус“. После дискретно се изхлузи, а Хари продължи да се изкачва към небето.

Вратите на асансьора се плъзнаха встрани и той видя Бреке насред златистокафяв паркет, облегнат на масивно махагоново писалище с две телефонни слушалки: едната долепена до ухото му, другата провесена на рамото му. Останалата част от кабинета беше от стъкло. Стените, таванът, ниската масичка, дори столовете.

— Ще се чуем, Том. Внимавай да не те схрускат днес. И, повтарям, стой далече от рупията.

Усмихна се извинително на Хари, хвана втората слушалка, кликна върху менящия се тикер на монитора, каза само „да“ и затвори.

— С какво се занимавате? — попита Хари.

— Работа.

— А по-конкретно?

— В момента хеджирам 12 12 Хеджиране — стратегия, насочена да избягва неблагоприятни изменения на пазара, в случая на валутни турбуленции. — Б.пр. дълг на мой клиент.

— За голяма сума ли говорим? — Хари плъзна поглед над Банкок, наполовина скрит в мъглата под краката им.

— Зависи от базата за сравнение. Бих я сравнил със средностатистически норвежки общински бюджет.

Един от телефоните изжужа и Бреке натисна кончето на интеркома.

— Поеми обажданията, Шена. Зает съм — и пусна копчето, без да изчака потвърждение.

— Натоварен ден, а?

— Не четете ли вестници? — засмя се Бреке. — Паричните единици в цяла Азия се сриват главоломно. Всички ще се напикаят от страх и ще се изпотрепят от бързане да обърнат парите си в долари. През ден обявяват фалит на банки. Хората започнаха да скачат от прозорците.

— Но не и вие? — Хари несъзнателно разтърка кръста си.

— Аз ли? Аз съм брокер, от семейство лешояди. — Размаха ръце, за да наподоби хищни криле, и оголи зъби. — Стига да има екшън и хората да действат, ние винаги печелим пари, без значение от конюнктурата. Когато има шоу, всичко е наред. В момента шоуто тече денонощно.

— Значи в това раздаване вие сте крупието?

— Да! Добре казано. Ще гледам да го запомня. А другите идиоти са комарджиите.

— Идиоти?

— И още как.

— Мислех, че трейдърите са сравнителни умни момчета.

— Умни, да, но въпреки това кръгли идиоти. Това е вечният парадокс. Колкото повече поумняват, толкова повече се настървяват да спекулират на валутните пазари. А точно те би трябвало да знаят по-добре от всеки друг, че е невъзможно да излезеш на печалба от рулетката в дългосрочен план. Самият аз съм сравнително глупав, но това поне съм го проумял.

— Значи вие никога не вземате лично участие в рулетката, Бреке?

— Случва се да заложа.

— Това не ви ли приобщава към идиотите?

Бреке му поднесе кутия с пури, но Хари отказа.

— И правилно. Имат адски гаден вкус. Пуша ги само защото статусът ми ме задължава — той поклати глава и лапна една пура. — Гледали ли сте „Казино“, инспекторе? С Робърт де Ниро и Шарън Стоун.

Хари кимна.

— Спомняте ли си сцената, когато Джо Пеши разказва за някакъв тип: единственият му познат, който редовно печелел пари от хазарт? Но всъщност човекът не играе хазарт, а залага. На конни надбягвания, на баскетболни мачове и прочее. А залозите са съвсем различно нещо от рулетката. — Бреке издърпа един стъклен стол за Хари и седна срещу него. — В играта всичко опира до чист късмет, но не и в залозите. Там роля играят основно два фактора: психика и информация. По-умният печели. Вземете онзи тип от „Казино“. Посвещава цялото си време да събира информация за родословието на конете, за резултатите им, постигнати на последната тренировка, с какъв фураж се хранят, колко е тежал жокеят сутринта след ставане — цялата информация, която други нямат волята или не могат да извлекат и да осмислят. После далновидният залагащ обобщава събраните данни, изгражда си представа с каква ставка следва да се котира конят и гледа как вървят залозите. Ако някой кон получи прекалено висок коефициент, умният залага на него — независимо дали го смята за потенциален победител, или не. В дългосрочен план този човек ще излезе на печалба. А другите — на загуба.