Ю Несбьо - Хлебарките

— Толкова ли е просто?

Бреке вдигна отбранително ръка и погледна часовника.

— Знаех, че снощи един японски инвеститор от „Асахи банк“ ще ходи до Патпонг. Намерих го на Сой 4. Почерпих го и му изтръгнах ценна информация. Откарахме чак до три през нощта. После му преотстъпих гаджето си и се прибрах. Днес в шест дойдох на работа и оттогава само купувам батове. Скоро той ще пристигне в офиса си и ще ми продаде четири милиарда крони срещу батове. После пак ще ги продам.

— Като ви слушам, става въпрос за много пари, но и за донякъде недобросъвестни практики.

— Почти, Хари. Почти, но не съвсем. — Бреке се разпали, звучеше като хлапе, изгарящо от нетърпение да се изфука с новата си играчка. — Тук моралните скрупули нямат място. Ако ще играеш на върха на атаката, през цялото време трябва да дебнеш на ръба на засадата. Правилата са измислени, за да бъдат разпъвани.

— И който успее да ги разпъне максимално, печели?

— Когато Марадона отбеляза гол с ръка срещу Англия, хората го приеха като част от играта: нарушение, останало извън полезрението на съдията, не е нарушение. — Бреке вдигна пръст. — Така или иначе обаче, неминуемо ставаш подвластен на шанса. Понякога ще губиш, но ако играеш, когато късметът е на твоя страна, в дългосрочен план ще излезеш на печалба.

Бреке изгаси пурата си с гримаса.

— Днес въпросният японец определи какво да предприема, но знаеш ли кое е най-готиното? Най-големият кеф е, когато започнеш сам да диктуваш играта. Например, точно преди в САЩ да огласят последните данни за нивото на инфлацията, можеш да пуснеш слух, че по време на неофициална вечеря Грийнспан 13 13 Алън Грийнспан (р. 1926 г.) — водещ американски икономист, дългогодишен ръководител на федералния резерв. — Б.пр. е поискал увеличение на лихвите. Така ще объркаш противниците си. И по този начин ще прибереш най-тлъстите си печалби. Мамка му, това е по-яко дори от секс. — Бреке се разсмя и тропна въодушевено по пода. — Валутният пазар е бащата на всички пазари, Хари. Това е Формула едно. Колкото опияняващо, толкова и животоопасно. Извратено е, знам, но страдам от маниакален стремеж към контрол и искам да съм сигурен, че когато се пребия, ще е само по моя вина.

Хари се огледа. Смахнат професор в стъклена стая.

— Ами ако ви хванат с превишена скорост?

— Докато печеля пари и не прекрачвам собствените си граници, всички ще са доволни. Благодарение на поведението си оглавявам и топ десет на най-високоплатените служители в тази фирма. Виждаш ли този кабинет? По-рано беше на мениджъра на „Баркли Тайланд“. Сигурно се чудиш защо тук се разполага нищо и никакъв посредник като мен? Защото в една посредническа фирма значение има само едно: колко печелиш. Всичко друго са подробности. Шефовете са просто лица с административни функции, зависими от нас, преките участници в пазара, за да запазят работата и заплатата си. Моят началник се премести в симпатично кабинетче на долния етаж, защото заплаших да постъпя на работа при негов конкурент и да отмъкна всичките ни клиенти, ако не ми вдигне бонуса. И ако не ми отстъпи този кабинет.

Той разкопча жилетката си и я метна над един от стъклените столове.

— Стига толкова за мен. С какво да ви съдействам, Хари?

— Интересува ме за какво сте разговаряли с посланика по телефона в деня на неговата смърт.

— Обади се, за да потвърди, че ще присъства на насрочената среща. Аз направих същото.

— После?

— Пристигна в четири следобед, точно според уговорката. Е, може да е било четири и пет. Секретарката Шена е записала точния час.

— За какво разговаряхте?

— За пари. Искаше да инвестира лични средства.

Нито мускулче по лицето му не издаваше да лъже.

— Приключихме към пет. После го изпратих до подземния паркинг.

— Оставил е колата си, където паркирахме ние?

— Ако сте паркирали в паркинга за гости, да.

— И повече не сте го видели?

— Точно така.

— Благодаря. Нямам други въпроси.

— Сериозно? Бихте толкова път за толкова кратък разпит?

— Както казах, процедурата е рутинна.

— Разбрах. Починал е от инфаркт, нали така беше? — на устните на Йенс се изписа полуусмивка.

— Така изглежда.

— Приятел съм на семейството. Никой не изпада в подробности, но аз схванах веднага. Исках само да сте наясно.

Хари стана и вратата на асансьора мигом се разтвори. Секретарката се появи с поднос с чаши и две бутилки.

— Малко вода, преди да тръгнете, Хари? Изпращат ми я със самолет от Норвегия веднъж месечно.