Ю Несбьо - Хлебарките

— Масаж, господине? Хубав масаж. Аз вас закара.

На оскъдната светлина Хари видя снимките на усмихнати тайландки — невинни като в реклама на тайландските авиолинии.

— Не, благодаря. Само ще вечерям. — Хари върна брошурата на шофьора, макар схванатият му гръб да приветстваше съблазнителната оферта.

От любопитство Хари попита какъв точно масаж се предлага и таксиджията направи известния международен знак, при който палецът и показалецът оформят колелце, а показалецът на другата ръка се пъха вътре.

Лиз му бе препоръчала „Льо Бушерон“ в Патпонг. Храната имаше прекрасен вид, но на Хари му липсваше апетит. Усмихна се извинително на сервитьорката, която отнесе почти пълната му чиния, и остави щедър бакшиш, за да покаже, че е останал доволен. После излезе сред истеричния уличен живот на Патпонг. Сой 1 беше затворен за автомобили, но пък гъмжеше от пешеходци. Човешкото стълпотворение течеше като придошла река покрай сергии и барове. От всеки отвор по стените бумтеше музика. Потни мъже и жени ловуваха по тротоарите, а миризмите на хора, отходни канали и храни се съревноваваха за надмощие. Някаква завеса се отдръпна точно докато той минаваше покрай нея и Хари зърна подиум, където момичета танцуваха по задължителните прашки и обувки на високи токове.

— Не искаме куверт. Деветдесет бата за напитките — извика някой в ухото му.

Той продължи напред, но сякаш изобщо не помръдваше, защото по протежение на цялата претъпкана улица се повтаряше едно и също.

Усети пулсиране в стомаха. Затрудняваше се да прецени дали е от музиката, дали усеща туптенето на сърцето си, или глухия грохот от трамбовъчната машина, която денонощно набиваше мантинелата на бъдещата естакадна магистрала над Силом Роуд.

Момиче в крещящочервена копринена рокля улови погледа му от един бар на открито и посочи съседния стол. Хари продължи напред. Имаше чувството, че е пиян. От друг открит бар чу рев. Там, в ъгъла, висеше телевизор и даваха футболен мач. Явно някой отбеляза гол. Двама розововрати англичани запяха Blowing bubbles 11 11 Химнът на английския футболен отбор „Уест Хем“. — Б.пр. и се чукнаха за наздраве.

— Ела насам, русокоско.

Висока, елегантна дама запърха с дългите си мигли срещу него, изпъчи твърдите си едри гърди и кръстоса крака. Впитите панталони не оставяха много на въображението.

— Тя е катой — обади се глас на норвежки.

Хари се обърна. Йенс Бреке. Дребна тайландка в тясна кожена пола се гушеше в обятията му.

— Направо невероятно наистина. Всичко си е, както трябва: извивките, бюстът, вагината. Всъщност някои мъже предпочитат катой пред истинските жени. И защо не? — Бреке оголи белите си зъби върху почернялото си детско лице. — Единственият проблем е, че изкуствено създадените вагини не се самопочистват като естествените. В деня, когато успеят да коригират този недостатък, самият аз ще обмисля дали да не се преориентирам. Вие какво мислите, полицай?

Хари хвърли поглед към високата жена, която им обърна гръб с презрително изсумтяване, когато чу думата катой .

— Ами какво… Изобщо не ми е хрумвало, че жена може да се окаже мъж.

— Нетренираното око лесно се подвежда, но адамовата ябълка ги издава. Невъзможно е да се премахне оперативно. Освен това катой обикновено са по-високи с една глава от повечето жени, обличат се малко по-предизвикателно и флиртуват малко по-агресивно. И прекаляват с труфилата. Най-често именно последното им изиграва лоша шега. Трудно уцелват мярката.

Остави изречението да увисне във въздуха, все едно беше направил намек. Хари обаче не схвана какъв именно.

— Впрочем, вие да не сте прехвърлили мярката в друг аспект, полицай? Накуцвате.

— Предоверих се на ефективността на западните комуникативни стратегии. Ще ми мине, нищо сериозно.

— Кое ще ви мине? Заблудата или контузията?

Бреке погледна Хари със същата невидима усмивка, която бе пуснал и след погребението. Сякаш искаше да увлече Хари в някаква игра. На Хари обаче никак не му беше до закачки.

— И двете, надявам се. Ще се прибирам.

— Толкова рано? — Неоновата светлина проблесна в потното чело на Бреке. — Надявам се утре да ви намеря в добра форма, полицай.

По Сурауонг Роуд Хари спря такси.

— Масаж, господине?

Слънцето току-що бе изгряло и грееше милостиво между ниските къщи. Нхо взе Хари от „Ривър Гардън“.

Откриха „Баркли Тайланд“, преди да стане осем. Усмихнат паркинг-служител със слушалки тип диадема и бухнала прическа ала Джими Хендрикс ги пусна в подземния паркинг. След дълго лутане Нхо най-сетне намери самотна пролука между беемветата и мерцедесите до асансьорите.