Ю Несбьо - Хлебарките

— Още ли не сте ги хванали в крачка?

— Бяхме на косъм. Но преценихме, че конкурентите им са още по-голяма напаст. Затворим ли „Тай Индо Травълърс“, на тяхно място ще изникнат други. „Тай“ някак си успяха да развиват дейността си независимо от мафията. Доколкото ни е известно, дори не плащат процент на босовете. Ако някой от техните хора е убил посланика, това ще е първият път, в който отнемат човешки живот.

— Може да е дошъл моментът да свитнат показно некоректен длъжник за назидание на контингента — предположи Нхо.

— Първо убиват длъжника и после звънят на семейството му да си искат парите. Не е ли логично да действат в обратната последователност? — попита Хари.

— Защо да е логично? Който е трябвало, е разбрал какво ги чака некоректните платци — възрази Рангсан. — Ако пък лихварите си получат и парите от роднините на убития длъжник, още по-добре.

— И така — подхвана Лиз. — Нхо и Хари, направете на „Тай“ едно посещение на вежливост. И последно: току-що се чух с лабораторията. Не могат да установят с какво вещество е бил намазан ножът, с който е наръган Молнес. Според тях е с органичен произход, вероятно от някакво животно. Е, това е всичко. А сега на работа!

На път към асансьора Рангсан се приближи до Хари и Нхо.

— Имайте едно наум. Тези типове не си поплюват. Чувал съм, че подлагат длъжниците на изтезания с перка.

— Което ще рече…?

— Качват ги на лодка, вкарват ги във водата, завързват ги за кол в реката, включват на заден ход и вдигат перката от водата, докато бавно дават назад. Представихте ли си го образно?

Хари успя.

— Преди две години намерихме някакъв тип, починал от инфаркт. Кожата му беше буквално смъкната от лицето. Идеята на лихварите вероятно е била обезобразената му физиономия да всява страх и ужас у другите длъжници из града. Но явно сърцето му не е издържало на стреса, докато е чувал как двигателят вие на пълни обороти, а перката го приближава.

— Кофти тръпка — кимна Нхо. — По-добре да си платиш борчовете.

„Невероятният Тайланд“ — пишеше с гигантски букви над цветна снимка на тайландски танцьорки. Плакатът висеше на стената в маломерния офис на туристическата агенция в Сампенг Лейн в Чайнатаун. Ако не се брои присъствието на Хари и Нхо, освен мъжа и жената, всеки седнал зад бюро, в спартански обзаведеното помещение нямаше нищо друго. Мъжът носеше очила с толкова дебели стъкла, че сякаш гледаше иззад сферичен аквариум за златни рибки.

Нхо му показа служебната си значка.

— Какво казва?

— Полицията винаги била добре дошла. Ползвали сме се с преференциални цени на екскурзионните пакети.

— Поискай безплатен тур из горния етаж.

Нхо каза няколко думи и цайсът вдигна телефонната слушалка.

— Изчакайте само господин Соренсен да си допие чая — каза той на английски.

Хари понечи да възрази, но предупредителният поглед на Нхо го накара да се овладее. Седнаха да почакат. След няколко минути Хари посочи спрелия вентилатор на тавана. Цайсът поклати глава с усмивка.

— Развален е.

Хари усети сърбеж по кожата на главата. Две-три минути по-късно телефонът на очилатия служител звънна и той покани двамата посетители да го последват. В подножието на стълбището помоли да се събуят. Като се сети за прокъсаните си бели чорапи за тенис, Хари прецени, че за всички ще е по-добре да си остане обут, ала Нхо леко поклати глава. Ругаейки под нос, Хари изрита обувките си и тръгна нагоре по стълбите.

Мъжът почука на някаква врата, някой отвътре я разтвори със замах и Хари отстъпи две крачки назад. Планина от мускули и плът изпълни рамката. Горилата имаше две тесни черти вместо очи, увиснал черен мустак и обръсната глава с тънка плитчица, спускаща се от едната страна. Главата му приличаше на белезникава топка за боулинг, нямаше нито врат, нито рамене, само бичи тил, който започваше от ушите и се спускаше към две ръце, толкова дебели, че приличаха на допълнително прикрепени към тялото бухалки. За пръв път през живота си Хари виждаше такъв великан.

Мъжът остави вратата отворена и с олюляване влезе пръв в стаята.

— Казва се Уо — прошепна Нхо. — Мутра на свободна практика. С много лоша слава.

— Божичко, прилича на главорез от долнопробен холивудски екшън.

— Китаец от Манджурия. Прословути са с ръста си…

Пред прозорците бяха спуснати кепенци и в полутъмната стая Хари различи бегло очертанията на човек, седнал зад масивно бюро. На тавана бръмчеше вентилатор, а от стената им се зъбеше препарирана тигърска глава. Заради отворената балконска врата уличното движение сякаш минаваше през стаята, а до самата врата седеше втори бодигард. Уо натъпка внушителното си тяло в последния останал свободен стол. Хари и Нхо останаха прави насред стаята.