Ю Несбьо - Хлебарките

— Каква писта за голф?

— Военен лагер. Така го наричахме помежду си.

— Значи и вие сте били там?

Санпет кимна.

— Затова ли познавате събитията в подробности?

— Постъпих като доброволец в санитарните части и приемах ранените.

— Льокен възстанови ли се?

— Ето го, ей там. Другият войник изобщо не дойде на себе си.

— Свръхдоза?

— Ако не си беше изпросил смъртоносна втора инжекция, щеше да прескочи трапа. Не беше тежко ранен.

— А сега вие и Льокен работите на едно място — поклати глава Хари.

— Какво ли не прави случайността.

— Какви са шансовете за такова съвпадение?

— Светът е малък.

— Ел Ем. — Хари допи водата, промърмори, че ще си вземе още, и отиде да потърси Ао.

— Липсва ли ви посланикът? — попита той, когато я откри в кухнята. Тя увиваше салфетки около чашите и ги прикрепяше с ластичета. Изгледа го удивено и кимна.

Хари държеше празната чаша между двете си длани.

— Колко време изкарахте като любовници?

Видя как малката ѝ хубава уста се разтвори в опит да изрече отговор, който мозъкът още не бе подготвил. После устните се затвориха и пак се отвориха като на риба. Гневът стигна до очите и Хари очакваше тя да замахне, но после възмущението угасна. Очите ѝ се наляха със сълзи.

— Прощавайте — каза той без грам съжаление в гласа.

— Как…

— Извинете ме. Просто сме длъжни да разпитваме за тези неща.

— Но аз…

Тя се прокашля, вдигна рамене и ги отпусна, все едно се отърсваше от неприятна мисъл.

— Посланикът беше женен. А аз…

— И вие ли сте омъжена?

— Не, но…

Хари я хвана леко под ръка и я дръпна от кухненската врата. Ао се обърна към него. Гневът в очите ѝ се бе завърнал.

— Вижте какво, госпожице, посланикът е намерен в мотел. Знаете какво означава това. Че се е забавлявал не само с вас.

Хари я наблюдаваше, за да разбере какво въздействие ще окажат думите му.

— Разследваме убийство. Нямате никакви основания да изпитвате скрупули, разбирате ли?

Тя изохка и Хари осъзна, че е разтърсил ръката ѝ. Пусна я. Ао го гледаше с големи черни зеници.

— Страхувате ли се? Това ли е?

Гърдите ѝ се повдигаха бурно.

— Обещавам нищо от казаното тук да не става публично достояние, освен ако няма пряко отношение към убийството. Олекна ли ви?

— Не сме били любовници!

Хари я гледаше ли, гледаше, но виждаше единствено двете черни зеници. Искаше му се Нхо да беше тук.

— Добре тогава. А какво прави едно младо момиче като вас в колата на семеен мъж? Взема си лекарството против астма?

Хари остави празната си чаша върху подноса и си тръгна. Беше пуснал вътре пластмасовата ампула. Идиотска провокация, но Хари беше готов на всякакви идиотщини, само и само да предизвика някакво раздвижване. Пък било то и минимално.

Елизабет Доротея Кръмли беше в лошо настроение.

— Мамка му! Чужд гражданин, наръган с нож в гърба в мотел, никакви пръстови отпечатъци и никакви заподозрени, нито една скапана следа. Въртим се около мафията, администраторки, Тоня Хардинг, мотелски собственици… Забравям ли нещо?

— Събирачи на дългове — обади се Рангсан иззад „Банкок Поуст“.

— И те са част от мафията — сряза го старши инспекторката.

— Не и онзи лихвар, чиито услуги е използвал Молнес — възрази Рангсан.

— Какво имаш предвид?

Рангсан свали вестника.

— Хари, ти спомена, че според шофьора посланикът дължал пари на кредитни акули. Какво прави една кредитна акула, когато клиентът ѝ умре? Опитва се да си прибере парите от близките на починалия, нали?

— Откъде-накъде от близките? — възрази Лиз. — Хазартните борчове са си лична работа. Не засягат семейството.

— Все още има хора, загрижени за неща като фамилна репутация, а кредитните акули са бизнесмени и като всички бизнесмени използват всички възможности да си получат дължимото.

— Това обяснение ми се струва изсмукано от пръстите — сбърчи нос Лиз.

Рангсан отново вдигна вестника пред очите си.

— Така или иначе, открих номера на „Тай Индо Травълърс“ на три места в списъка с входящи повиквания към семейство Молнес през последните три дни.

Лиз подсвирна тихо. Присъстващите около масата закимаха.

— Ще ми обясните ли? — помоли Хари, защото не схвана нищо от казаното.

— „Тай Индо Травълърс“ е туристическа агенция само на хартия, иначе е фирма параван — поясни Лиз. — На втория етаж на магазина упражняват същинската си дейност: отпускат заеми на клиенти, отрязани от други кредитни институции. Начисляват високи лихви, а системата им за събиране на дългове е ефективна и брутална. От известно време ги държим под око.