Ю Несбьо - Хлебарките

— Рик ми беше треньор, когато тренирах тайски бокс — поясни Лиз. — Тежах два пъти повече от моите спаринг-партньори, все момчета. Стърчах над тях с три глави и въпреки това всеки път ме спукваха от бой. Тук, в Тайланд, всички всмукват този спорт с майчиното си мляко. Не им било кеф да удрят жена, така ме уверяваха. Не мога да кажа обаче, че забелязвах да го правят с особено неудоволствие.

— С какво толкова е известна тази кралска особа? — посочи Хари. — Където и да отида, неизменно виждам портрет на този мъж.

— Факт. Всяка нация се нуждае от герои. Монархическата институция никога не е заемала особено голямо място в хорските сърца до Втората световна война. Тогава кралят успял да се съюзи първо с японците, после, когато минали в отстъпление, с американците. Избавил нацията от почти сигурна кървава баня.

— Голям тарикат. — Хари вдигна чашата с чай към портрета.

— Хари, имай предвид, че в Тайланд не бива да се шегуваш с две неща, по-конкретно…

— С краля и с Буда. Благодаря ти, Лиз. И сам се досетих.

Вратата се отвори.

— Брей! — прошепна Лиз и повдигна окапалите си вежди. — Обикновено на живо са по-дребни.

Хари не се обърна. Планът беше да изчакат персоналът да поднесе храната на Уо. С клечки в ръката щеше да му е по-трудно да извади оръжие.

— Седна — докладва Лиз. — Боже мили, този тип заслужава да бъде тикнат на топло дори само заради външния си вид. Ние обаче ще трябва да се благодарим на съдбата, ако успеем да му зададем няколко въпроса.

— Как така? Той метна полицай от втория етаж!

— Знам, но те предупреждавам да не храниш големи очаквания. Уо Готвача не е случаен човек. Работи за едно от „семействата“, а те разполагат с добри адвокати. Свитнал е поне дузина, осакатил е десеторно повече и въпреки това досието му е чисто като сълза.

— Готвача? — Хари се нахвърли с апетит на току-що поднесените му димящи рулца.

— Лепнахме му прозвището преди две-три години. Започнахме разследване във връзка със смъртта на една от жертвите му, възложиха случая на мен и присъствах при аутопсията. След няколкодневен престой навън тялото, издуто от газове, приличаше на синьо-черна футболна топка. Патологът предупреди, че газовете са токсични, и ни накара да напуснем залата. Сложи си противогаз, преди да направи първия разрез. Стоях до стъклото и гледах. Издутата кожа на корема му се спука, когато скалпелът я проряза, и — без майтап! — видях как оттам блъвна зеленикав газ.

Със смръщена физиономия Хари върна в чинията наченатото рулце, но Лиз не му обърна никакво внимание.

— Очакваше ни обаче още по-голям шок. Вътре гъмжеше от гадинки. Патологът отстъпи заднишком към стената, когато черните твари изпълзяха от стомаха, плъпнаха по пода и се изпокриха из ъглите с бързите си крачета. — Лиз допря вдигнатите си показалци до главата, за да изобрази рогца: — Дяволски бръмбари.

— Бръмбари ли? — изгримасничи Хари. — Не съм знаел, че налитат на трупове.

— Открили тялото със затъкната сламка в устата на мъртвия.

— Сламка, казваш…

— В Чайнатаун печените на грил бръмбари са деликатес. Уо е нахранил клетника насила.

— Но му ги е предложил алангле? — Хари демонстративно избута чинията настрани.

— Насекомите са невероятни създания. Представяш ли си как тези бръмбари са оцелели в стомаха, въпреки отровните газове и разлагането?

— Не, и предпочитам изобщо да не мисля по въпроса.

— Повечко ли ти дойде? Да не ти се отяде?

След две-три секунди Хари схвана, че Лиз говори за храната. Той избута чинията си чак до ръба на масата.

— Ще ѝ свикнеш на нашенската кухня, Хари. Номерът е да става постепенно. Славим се с повече от триста традиционни тайландски ястия, представяш ли си? Препоръчвам ти да си запишеш няколко рецепти и да шашнеш гаджето си, като се прибереш.

Хари се покашля.

— Или да впечатлиш майка си.

— Съжалявам, но нямам нито гадже, нито майка — поклати глава той.

— Всъщност е редно аз да се извиня — словесният поток мигом секна.

Сервитьорът се насочи с поръчката към масата на Уо.

Лиз извади черен револвер от кобура на хълбока си и освободи предпазителя.

— „Смит и Уесън 650“ — веднага го разпозна Хари. — Впрягаме тежката артилерия, а?

— Зад мен — изкомандва Лиз и стана.

Уо вдигна глава и се вторачи право в дулото на револвера, без изобщо да му мигне окото. Държеше клечките в лявата си ръка, а дясната лежеше скрита в скута му. Лиз извика нещо на тайски, но той не даде вид да я е чул. Без да помръдва глава, погледът му обиколи помещението, регистрира присъствието на Нхо и Сунторн и спря върху Хари. Лека усмивка набразди устните му.