Ю Несбьо - Хлебарките

Турхюс млъкна.

— Боже господи — отрони след малко Хари.

— Съгласен.

— Да си чувал съпругата му да си има любовник?

Турхюс се изсмя тихо.

— Не. Но и при най-изгодния коефициент не бих заложил пари, че няма.

— Защо?

— Първо, защото е логично семеен мъж с хомосексуални наклонности да си затваря очите пред подобни кръшкания. Второ, защото нещо в културата на Външното министерство насърчава към извънбрачни връзки. Какво ти, понякога дори се стига до нови бракове. Във Външно служителите не могат да се движат по коридорите, без да се натъкнат на бивши съпрузи, бивши любовници или настоящи партньори в кревата. Съсловието е прословуто с вътреобщностните си женитби. По-зле сме и от „Ен Ар Ко“ — продължи да се смее Турхюс.

— Любовникът на госпожа Молнес не е от Външно. Норвежец е, играе го нещо като местния Геко 16 16 Гордън Геко — измислен персонаж, безскрупулен борсов манипулатор от филма „Уолстрийт“ (1987), в чиято роля се превъплъщава актьорът Майкъл Дъглас. — Б.пр. . Мастит валутен спекулант. Йенс Бреке. Първоначално помислих, че движи с дъщерята, но после се оказа любовник на майката. Запознали се непосредствено след пристигането на семейството. Според дъщерята работата била по-сериозна от епизодични секс срещи. Очаква двамата скоро да се преместят в общо жилище.

— Това е ново за мен.

— При всичко случаи излиза, че съпругата има потенциален мотив. Любовникът също.

— Защото Молнес им е пречел ли?

— Тъкмо обратното. По думите на дъщерята бракът е просъществувал, защото Хилде Молнес е отказвала да се разведе. След като Молнес укротил политическите си амбиции, фиктивният брак вече е изгубил значението си, поне така предполагам. Вероятно е използвала родителските си права върху дъщерята, за да го изнудва. Нали обикновено така става? Едва ли е драпала да спаси брака си от идеалистични подбуди. Семейство Молнес притежава половин Йорща.

— Ясно.

— Помолих Мьолер да провери има ли завещание и какви семейни акции и други ценности се падат на посланика.

— Не че разбирам от разследвания, Хуле, но не усложняваш ли нещата? Възможно е просто някоя откачалка да е почукала на вратата на посланика и да го е намушкала.

— Възможно е. Принципно имаш ли нещо против тази откачалка да се окаже норвежец, Турхюс?

— Що за въпрос?

— Убийците, които убиват за кеф, не пронизват с нож жертвата си и не бягат от местопрестъплението, замитайки всички следи. Истинските психопати оставят разни дреболии, та после да си играем на стражари и апаши. В нашия случай не разполагаме с нищичко. Повярвай ми, това убийство е било старателно планирано и извършено от човек, на когото ни най-малко не му е до игрички. Искал е просто да си свърши работата и полицията да затвори случая поради липса на улики. Но кой знае дали за извършването на такова убийство не е нужна и малко лудост. А единствените откачалки, с които се запознах досега във връзка с убийството, говорят норвежки.

Най-сетне Хари намери входа между два стриптийз бара по Сой в Патпонг. Качи се по стълбите и влезе в полутъмно помещение, където гигантски вентилатор на тавана се въртеше лениво. Минавайки под огромните перки, Хари се приведе инстинктивно. Беше установил, че височините на вратите и други сградни конструкции в Тайланд не са предназначени за неговите сто и деветдесет сантиметра.

Хилде Молнес седеше на една маса в дъното на ресторанта. Слънчевите очила, вероятно сложени с цел да ѝ осигурят анонимност, всъщност привличаха вниманието на околните към нея.

— Всъщност не обичам оризова ракия. — Тя пресуши чашата си. — Меконгската обаче е изключение. Да ви почерпя с едно, полицай?

Хари поклати глава. Тя щракна с пръсти и отново напълниха чашата ѝ.

— Тук ме познават. Спират, когато сметнат, че съм изпила достатъчно. Тогава обикновено наистина съм изпила достатъчно — засмя се дрезгаво тя. — Дано мястото на нашата среща ви допада, инспекторе. У дома в момента е… малко тъжно. Каква е причината да поискате тази консултация с мен?

Изговаряше думите с пресилено отчетлива дикция, характерна за хората, които по навик се опитват да скрият честата употреба на алкохол.

— Току-що от хотел „Марадиз“ ни потвърдиха, че заедно с Йенс Бреке редовно сте отсядали там.

— Я виж ти! Най-после някой да си върши работата. Ако поговорите със сервитьора, и той ще потвърди, че с господин Бреке се срещаме тук най-редовно — тя сякаш изплю думите. — Тук е тъмно, анонимността е гарантирана, няма други норвежци, пък и сервират най-вкусната плаа лот в града. Обичате ли змиорки, Хуле? Соленоводни?